Северозападът на дъното на Европа

Северозападът на дъното на Европа

Анализ показва колко сме зле и дава насоки как да се подобри обстановката в Северозападна България. Той е изработен от търговската палата във Враца и цели да подобри начина на живот в региона и да даде насоки как можем да излезем от руслото, в което се намираме вече четвърт век.
Анализът показва, че в годините област Враца е носител на голям индустриален потенциал и е тъжно хората да виждат какво е състоянието на бизнес средата днес. Това е регион с изключителна периферност, което в някои случаи е в плюс, но в повечето случаи играе с отрицателен знак. Периферността в нашия случай е и транспортно комуникационна, и икономическа.
Северозападът, включващ Видин, Монтана и Враца, е подценяван и лишаван през годините от целеви инвестиции в базовата инфраструктура, особено в близките до границите региони и населени места. Тук ясно се виждат драстични процеси по депопулация, които са с различен произход. Проблемите са и с трансформация на местната икономика след бурния икономически ръст, който имахме преди годините на демокрацията. Оказва се, че регионът не е успял икономически да се преструктурира и да се наложи на пазарните отношение, на това какво пазара приема. Големи са и пространствено интеграционни проблеми, свързани с това че изкуствено към Северозападна България бяха пришити областите Ловеч и Плевен, с които профилите ни са съвсем различни.
В резултат на това се виждат бедност, изолираност спрямо останалите региони на България, ниска продуктивност и периферна роля в националното стопанство. Нашия регион генерира само 9% от брутния вътрешен продукт, а икономическата активност на населението е само 40%. Процесите на депопулация също са много изразени – младите напускат региона, а по-възрастните, които са останали без работа, отиват да слугинстват в други държави.
Натрупаха се групи от население с висока възрастова граница, което също е резултат от депопулацията. Констатира се и замиране на селища и селищни системи и деградация на културния ландшафт, което ще оставим без коментар.
Диагнозата е, че Северозападният регион е не само най-бедният в България, най-бедният е и в Европейския съюз, и е регион с най-малки възможности да генерира растеж. Тук самотрансформацията е невъзможна и няма как сами да си помогнем. За това са необходими фокусирана регионална политика и насочена подкрепа.
Според анализа, големите ни проблеми, които всички до болка знаем, са свързани с хроничния недостиг на регионална политика. Едва сега изпълнителната власт разглежда закона за регионално развитие и иска да го трансформират в работещ закон - закон за регионите, а не закон за регионално развитие, на хартия. Картинката в Северозапада е крещяща - ограничен демографски потенциал с непрекъснато стесняваща се база, амортизирана базова инфраструктура и територии с елементарна пътна инфраструктура включително. Ниско ниво на здравеопазване и образование, като тук дори не можем си помислим за висше - става въпрос за средното образование, което запада. За съжаление, закриваме едно след друго професионалните училища, които носеха потенциал и извеждаха младите хора с професия, за да могат да се реализират веднага след дипломирането си. Силно проявен е и натискът върху социалната система в региона – социалните грижи са едни от най-посещаваните административни учреждения при нас.
Трябва да се определят ключовите територии и да се осигури подкрепа. Според експертите е най-добре да се инвестира в земеделието, като тук става въпрос не за самото земеделие, а за биоземеделието, с производство на машини и техника.
Проблемен е и транспортно-логистичният бизнес - направихме Дунав мост 2, но забравихме, че трябва да се отиде до него. Потенциалът на пристанищния комплекс Лом е в посока на изграждане на интермодалност и на логистични центрове, както и развитие на туризма.
 

01.04.2015, 10:36 часа
1084 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha