"Алфа Рисърч": 23% от българите вярват, че изборите са честни

23% от българите смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни, намалява делът на хората с противоположното мнение - 34%, показва национално представително проучване на "Алфа Рисърч".
За втора поредна година по поръчка на Институт за развитие на публичната среда и финансирано с проектни средства на организацията агенция Алфа Рисърч провежда национално представително проучване за информираността и ролята на кампанията за Президентските избори и Националния референдум.
Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 24 октомври 2016г. сред 1013 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
„Алфа Рисърч” носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
Както и през 2015г. съмненията за честността на изборите в страната остават високи. Същевременно, по-слабата кампания и липсата на локални играчи, характерни за местните избори, леко подобряват очакванията за честността на тазгодишните избори в отделните населени места.
От 19% на 23% нарастват хората, които смятат, че в тяхното населено място изборите ще са честни. Значително намалява и делът на избирателите, които са на противоположното мнение - от 46% на 34%. Изборният ден обаче ще даде пряк отговор на въпроса доколко честен ще бъде тазгодишния вот.
Общият извод, който се налага от националното представително проучване на Алфа Рисърч е, че кампанията за Президентските избори и Националния Референдум е по-скоро слаба, ограничена до националните медии и непредставяща достатъчно информация както за позициите на кандидат-президентите, така и за аргументите по трите въпроса в референдума.
Поради това, може да се очаква, че избирателната активност и резултатите от вота ще зависят много по-силно от промените в изборните правила, мобилизацията на партийните ядра и емоционално-ситуативни фактори, отколкото от личната убедителност на кандидатите и информираността на избирателите.