Майка и син крепят цяло село от закриване

84-годишната Мария Илчевска и синът Никола са единствените жители на смолянското село Върбово, на 3-4 км край Широка лъка. Закътаното в баира селце пази отколешната красота на стръмните, тесни сокаци, по които са накацали стари родопски къщи, но е зловещо запустяло.  
Баба Мария благославя кмета на Широка лъка, задето уредил да им карат продукти на място. "Веднъж седмично идва снабдител, на който поръчват със заявка хляб и други неща. Човек от кметството им кара продуктите, както и на хората в селата Кукувица, Заевици, Гела и Стикъл", каза кметът на Широка лъка Васил Седянков, цитиран от "Марица". 
Никола, синът на баба Мария, поддържа по свое желание църквата "Свети Георги" в селото. "Първата  копка е направена през 1871 г. и на следващата е изографисана. През 1873 г. е осветена от Пловдивския митрополит Панарет. Досега не е правена никаква реставрация. Стенописите са запазени автентични", разказва преданията Никола. Църквата била действаща до 1953 г.
 "Постоянно идват туристи да отварям да видят църквата. Чудят се как живеем тук, но не се оплаквам", казва Никола. Нямало кой да гледа майка му и останал при нея, след като се пенсионирал. Работил като учител 19 години, но е с увреден слух и сега получава малка инвалидна пенсия. "Майка ми също е с малка пенсия, брат ми ни помага за дърва за зимата. И свързваме двата края. Скучно е, но човек свиква на всичко, имаме телевизия, телефон, ток, вода, комуникации", реди Никола.
С радост разказва за трите си деца, чиито снимки са подредени по стените на старата къща. Гордее се с голямата си дъщеря, която живее в Пловдив, след като завършила английска филология. Малката му дъщеря, която е завършила моден дизайн, живее в София, а синът му учи право и вече трета година е в Швейцария. "Хората се пръснаха по Смолян, Девин, Пловдив, по чужбина, навсякъде. Нашето село можеше да се запази по-дълго, да не се обезлюди, но е пръснато на махали и нямаше ток и вода. Сега имаме ток и вода, но нямаме хора", реди баба Мария.
 Върбово наброявало 750 души през 1957 г. при преброяването. Имало 160 ученици. От една къща е имало 21 деца, посочва Никола. За него селото е зачеркнато, след като през 1968 г. закрили училището. "При толкова деца са закрили училището и така е започнало обезлюдяването на селото", казва Никола. Заради закриването и той трябвало да учи в училището в Широка лъка.  "Хубаво е селото, прекрасен климат и великолепна природа, Господ ни пази. Хората тук са били много вярващи, има над 10 параклиса на различни светии наоколо. Но Върбово си отива", казва Никола.
"На лошо върви България, свършва. Хубавите, учените хора излизат навън, мислят, че там по-хубаво ще живеят. Тук върнаха я земята, но какво е това, запустява, нали сме само двамата", кърши ръце баба Мария на изпроводяк.