Антония Янакиева: Зависимостта от хазарт също убива

Както депресията е болест и справянето с нея не е въпрос на “слабохарактерност”, така и зависимостите, респективно хазартната, са болест, а не избор., казва психологът
Специалистите не са единодушни към коя група психични разстройства се отнася хазартната зависимост. Според някои класификатори тя спада към разстройствата на навиците и влеченията, а според други е ведно с пристрастеността към наркотични вещества. Факт е обаче, че това е болест, а не прищявка, слаб характер, липса на воля. “Стегни се” не е лекарство и не помага. Както депресията е болест и справянето с нея не е въпрос на “слабохарактерност”, така и зависимостите, респективно хазартната, са болест, а не избор.
При установяване на зависимост има една ключова дума – контрол. Хазартно зависимият живее в илюзията, че контролира играта, а всъщност е обратното.
Пристрастяванията към вещества и действия се различават по това дали предизвикват физическа, и/или психологическа зависимост. И двете са страшни. При хазартната пораженията за психичното, физическото здраве и социалното функциониране са изключително тежки и могат да имат същите последствия като всяка друга зависимост. Макар физическото тяло да не страда в буквален смисъл, хазартната зависимост също убива. В последната си фаза тя води до суицидни опити.
Хазартната зависимост е поведенческа зависимост, в която желанието се удовлетворява чрез действия и постъпки, които “вдигат” зависимия. Еуфорията, тръпката, страстта, крейвингът не се набавят от вещество, а от дейността. Независимо дали ще играе в казино, на бинго, ще залага или търка билетчета, ефектите са идентични – повлияват настроенията, чувствата и възприятията. Производството на допамин, отговарящ за щастието и чувството на удоволствие, при една хазартна зависимост се “вдига” от играта. Допаминът играе важна роля и в редица психични процеси (мотивация) и заболявания (депресия, шизофрения), както и при зависимост от психотропни субстанции.
Три са стадиите на развитие на хазартна зависимост – етап на победата, когато играчът все още може да се контролира и със силата на волята си да спре да играе, етап на загубата, когато играта е по-важна от печалбата, а последният етап е на отчаянието, когато играта и реваншът са единствена цел в живота на играещия.
Неудовлетвореният човек е по-склонен към зависимост. “Истинският” комарджия не играе за пари, а за тръпка, за да вземе емоцията от добрия късмет и да надвие лошия. Той е пристрастен към адреналина на успеха.
Много хора са на границата на пристрастяване, но обществото е постигнало толеранс относно някои зависимости – алкохол, кафе (кофеинът също е психоактивно вещество), цигари, интернет мания. Здравето е норма, а болестта – извън нормата, но когато пушат двама от петима и вечер две ракии са традиция, а не битов алкохолизъм, нормата се измества.
Няма как причините за това да се търсят само в социума. Те са първо в семейството. То изгражда личността на детето. Родителите трябва да се учат на отговорно родителстване. Оказва се, че семейството делегира отговорностите си на всички други – училище, медии, интернет, но забравя за себе си, пропуска, че е в основата на всичко.