EURACTIV: Къде е живеел Делян Пеевски преди евроизборите – в България или ОАЕ?

Известният български медиен издател и бизнесмен Делян Пеевски, който САЩ определят като замесен в корупция „олигарх“, участва на изборите за Европейски парламент през 2019 година и успя да спечели мандат за своята партия ДПС. След това той се отказа от позицията си в Европейския парламент, но условието изобщо да участва във вота е пребиваването му през последните две години на територията на ЕС. Това се посочва в изследване на EURACTIV.
Разследващият журналист Атанас Чобанов съобщава, че в документите, станали известни като „Досиетата Пандора“, се открива разрешение за постоянно пребиваване на Пеевски в Обединените Арабски Емирства, което изтича на 21 юни 2018 г. „То е залепено на страница в паспорт с номер 382843774 на името на Делян Пеевски“, пише Чобанов.
Според проучването разрешението за постоянно пребиваване е валидно в случай, че приносителят живее не по-малко от 6 месеца в годината в ОАЕ, но в същото време Пеевски работи като депутат в българския парламент. В същото време той е допуснат да се кандидатира и на европейските избори.
Проблемът е, че Пеевски не може едновременно да е живял на територията на ЕС и ОАЕ в период от две години преди евровота.
Сега МВР ще трябва да отговори на въпрос дали е подновено разрешението за пребиваване на Делян Пеевски в ОАЕ след 21 юни 2018 г. и колко дни е пребивавал г-н Делян Пеевски в България в двугодишния период преди европейските избори през 2019 г.
В края на миналата година „Капитал“ разкри, че фирмата на Делян Пеевски „Интръст“, която е включена в черните списъците по закона „Магнитски“, е успяла да продаде имоти за близо 20 млн. лв. Голяма част от тях са продадени на ММА боеца Севастиян Костов.
Сами по себе си санкциите на САЩ не спират възможностите на компании, попаднали в списъците като „Интръст“, да се разпореждат с имуществото си. Формално глобалният закон „Магнитски“ единствено възпрепятства американски граждани и фирми да влизат във взаимоотношения със санкционираните.
Българските разширени списъци, които бяха приети от служебното правителство след обявените мерки от САЩ, също са насочени само към това държавни фирми и институции да не влизат във взаимоотношения с посочените фирми и лица. Но има риск, който влезе във взаимоотношения да се окаже в санкционен списък като близки или съдействащи на хора като Пеевски, когото САЩ обвиняват в корупция.
Интересно е и как е станало плащането по сделката. Един от проблемите за санкционираните по „Магнитски“ е, че банките ги вкарват в своите черни списъци и спират да ги обслужват и блокират средствата им. А законът забранява плащания над 10 000 лв. в брой.
Преди пет дни Върховният административен съд обяви за незаконни българските черни списъци по „Магнитски“. Решението е взето на първа инстанция и може да се обжалва.