Краеведи разказаха за присъдите на Народния съд в Михайловград

19 доклада бяха представени на традиционните краеведски четения в Монтана. Във форума се включиха историци, бивши учители, етнографи, архивисти. Представени бяха исторически факти за селищата от Лопушанския край, разказ за живота на Иван Кръстев, емигрирал в началото на 20-ти век в Аржентина, както и автентични документи от 1944/1945 година за народния съд в тогавашния Михайловград.
Повече от година Митко Колов е събирал документите от страшното време на народния съд. Записвал е спомени на свидетели и участници в събитията, търсил е човешката и правна логика за необяснимата жестокост и пренебрежение към съдбата на стотици.
„Това са обикновени земеделци, трудолюбиви хора, които са се занимавали с търговия, това са истински земеделци, и хора от село... това са хора, осъдени, повечето на смърт, много на 20 години затвор”, разказва Митко Колов. Сред тях и момче на 22 години, обвинено, че България е включена във Втората световна война. Съдят го през 45 г., а България е влязла в Тристранния пакт, когато е бил на 17 г. Как ще е участвал в сключването България да влезе във Втората световна война, пита авторът и заключава. Тази наредба – закон, по която са произнесени присъдите, е против Търновската конституцията и това е престъпление.
Краеведът е записал спомен на 90-годишния Константин Коцев, който е присъствал на народния съд, бил е с майка си, когато е съден директорът на средното училище в Бели мел. "Осъден е за това, че е бил директор, нищо не е направил този човек, той ми написа спомена. Аз намерих изказването на Димитър Христов /осъдения/ от Бели мел и бързам да занеса тези документи на дъщеря му. Тя иска да види в края на живота си последната буквичка, написана от нейния баща…”
Издавани са присъди за хора, без име, отбелязани само с номер, разказва М. Колов и показва документи. „Осъжда на смърт не по име, а по номер. И да заплатят в полза на държавното съкровище 500 000 лв и целия им имот се взема… това е без име, но Бог уважава хората, уважава учениците и е изписал имената им горе на небето... това е да те призоват по име“, завършва разказа си Митко Колов.
Между 500 и 1 000 души са изправени пред народния съд в Михайловград. Заседанията били публични в салона на читалището. Активисти на новоустановената власт организирали митинги, преследвали роднините и дори децата на осъдените, настанявали  се в жилищата им, ровели в спалните и гардеробите им. Но, историята от онези дни все още не е разказана докрай.