Димитър Стоянов се зае с премахване на контрола при многомилионните военни сделки

Служебният военен министър Димитър Стоянов обяви, че смята да инициира законови промени при ограниченията при сключването на многомилионни сделки за въоръжение. Те бяха въведени в Закона за отбраната през 2010 година и регламентираха военните разходи за “придобиване и/или модернизация на въоръжение, техника и оборудване“ над 50 млн. лева да минават през Министерския съвет, а тези над 100 млн. лева през Народното събрание. 
Целта бе да се въведе контрол при скъпите военни сделки, зад които прозират различни интереси и съмнения. 
“Само за последната година инфлацията е 17%, това ограничава възможностите за внасяне на инвестиционни проекти. Тези прагове трябва да бъдат осъвременени, да не кажа и да бъдат премахнати. Куриозът е ,че министърът на отбраната може да разрешава финансови средства за инфраструктура без ограничения, но за въоръжение – до 50 млн. лева. Това не е редно“, каза Стоянов на пресконференция в сряда.  
"Не знам в друго министерство да има подобни ограничения", добави той. 
Димитър Стоянов обяви модернизацията на армията за основен приоритет. Ще се работи по подготовката на проекта за придодбиването на втория транш изтребители F-16 и намирането на решение за реализирането на проекта за придобиване на бронирани машини за Сухопътните войски. 
Стоянов изрично посочи и желание за приемственост с предишното ръководство на МО.

10 млн. долара загуби около сделката за F-16
Стоянов алармира, че има забавяне на откриване на сметка във Федералната банка на САЩ и така платените около 2.2 млрд. лева за първите 8 изтребители F-16 все още са в доверителния фонд.
“Загубата от лихви e в порядъка на 10 млн. долара“, каза той.
Предните правителства са внесли предложения за ратификация на подобен договор в НС, но до такава не се е стигнала. Сега процедурата отново ще бъде подготвена.
Ще се работи приоритетно и по договора за закупуването на още 8 F-16. САЩ вече изпратиха предложението си и България трябва да отговори до 1 ноември. Този срок обаче може да бъде изпуснат заради липсата на парламент и МО проучва вариант той да бъде изместен до 15 декември.
Стоянов каза, че не се предвиждат компенсации за забавянето на доставките на първите изтребители и влезе в противоречие с бившия военен министър Драгомир Заков.
Заков каза по-рано, че вече има яснота и за конкретни компенсации от американска страна заради забавянето на доставката на първия транш от осем машини.

Самолети на лизинг
Стоянов потвърди, че изтребителната авиация е в изключително тежко положение.
“Следващите три-четири години съществува реална опасност да не можем да си носим бойното дежурство сами“, каза той.
Стоянов съобщи, че МО е изпратило писма за искане на информация дали може да ни бъдат предоставени самолети на лизинг. Събраната информация ще бъде представена на следващия парламент.
България все още разчита само на старите съветски изтребители МиГ - 29 за да охранява въздушното си пространство. Бъдещето им обаче е под въпрос заради проблемите около поддръжката им. След руската военна агресия Русия, Украйна и Беларус отпаднаха като опции.
Според официалната информация на МО, ако не бъде намерен вариант, МиГ-овете може да се наложи да бъдат приземени в средата на 2023 година. Според експерти, с които разговаря Меdiapool, този срок е много оптимистичен.
Заради пандемията пък има забавяне на доставката на F-16 oт САЩ. Първите машини се очакват през 2025 година и така се очертава луфт, в който България няма да има изтребителите, с които да пази въздушното си пространство.
От месеци е известно, че МО води разговори с Полша за евентуалната поддръжка на МиГ-овете, но така и не стана ясно на какъв етап са. Според специалисти едва ли ще се намери устойчив вариант, тъй като и Полша е зависима от Русия за ремонтните комплекти.
Засега екипът на Стоянов се опитва да издейства ремонт на 6 двигатели. 

Бъдещето на проекта за бронирани машини все така неясно
Стоянов обяви проектът за придобиването на бронирани машини за Сухопътните войски за основен, но служебният кабинет трудно може да го придвижи напред.
Заради смяната на министри той се лута между различни концепции, а сега и екипът на Стоянов ще мисли какво да се прави. Според него трябва да започне да се събира информация от компаниите.
Проектът бе блокиран в края на управлението на последното правителството на Бойко Борисов, след като очаквано се оказа, че и двете подадени оферти - на финландската фирма "Patria", която би трябвало да се конкурира с мултинационалната "General Dynamics" (с предимно американско участие), надвишават тавана на проекта от близо 1.5 млрд. лева.
От тогава се търси решение как да бъде продължен договорът. Работната група излезе с предложение да се проучат възможностите за реализация на проекта чрез договор "правителство-правителство" и да се предприемат необходимите действия за осъществяване на първоначални контакти с правителствата на потенциални държави партньори.
Заявката, която даде Стоянов, е да се подходи отново с конкурс, но това не е ясно как точно ще стане.
Заради поскъпването на суровините бюджетът ще трябва да се завиши значително или българските изисквания да паднат. Според Стоянов може да се търсят други варианти за намаляване на цената, като например заложените параметри за произвеждането им в България.

И отново заявка за повече средства
Стоянов каза, че екипът му ще продължи и работата по изготвянето на план програма за модернизацията на армията, в който да бъдат разписани конкретните проекти.
Той посочи, че при подготовката на бюджета за следващата година ще настоява за отбрана да бъдат отделени 2% от Брутния вътрешен продукт (БВП).
Според досегашния план България трябва да достигне този процент през 2024 година, но Стоянов обяви амбиция това да стане година по-рано.
Заявката за повече средства е дежурна за всеки нов военен министър, но практиката е да среща отпор от финансовия министър.
Той каза, че трябва да се създаде и целеви фонд за отбрана, където да се натрупват нереализираните средства през всяка текуща година.  

Екипът 
Преди да влезе в администрацията на държавния глава Румен Радев, Стоянов дълго време служи във Военновъздушните сили.
В екипа му има двама зам.-министри Теодора Генчовска (ИТН) и Катерина Граматикова, която за последно бе началник на политическия кабинет министъра на регионалното развитие от квотата на ИТН Гроздан Караджов.