Празник на зетьовете честваха във видинското село Сланотрън /снимки/

Празник на зетьовете честваха в събота във видинското село Сланотрън.
Традицията датира от 1972 година. Тогава в селото имало 110 зетя, които сформирали Клуб на зетьовете, а при едно от своите събирания решили, че е редно да имат и свой празник, разказа Жасмина Костова, секретар на Народно читалище „Светлина-1926“, село Сланотрън.  Тя описа как се е чествал празникът в миналото.
„Начело с Траил Христов, който беше една емблематична фигура за времето, зетьовете, техните тъщи и техните невести, облечени с пъстроцветни носии и окичени със златни пендари, идват на площада, където играят кръшни хора под звуците на сланотрънската духова музика“, разказа Жасмина Костова. След това по-старите зетьове, натоварени в каручка, теглена от магаре, тръгвали към дома на последно дошлия зет в селото, който ги посрещал с трапеза. След закачки, песни и танци, натоварвали и него в каручката и се връщали на площада, където веселието продължавало до зори.
През 1986 година традицията е прекъсната, обясни секретарят на сланотрънското читалище. Празникът е възроден през 2018 година по инициатива на младите хора в Сланотрън и с помощта на читалището, разказа Жасмина Костова. 
Тя обясни, че в Сланотрън зетьовете, оженили се за девойки от селото и преместили се да живеят в населеното място, са на почит. „Сланотрънските зетьове са много уважавани – отношението към тях е не като към зет, а като към син“, посочи секретарят на читалището. 
Днес традицията е претърпяла някои изменения. В началото в празника участвали само зетьовете и техните тъщи и невести – днес той не е само на зетьовете, а и на техните приятели, така че се превръща в общоселско тържество. Другата промяна е, че вместо с каручка, теглена от магаре, сега към дома на зетя се отива с трактор, след който върви веселото и шарено шествие. 
Тази година то се отправи към дома на Асен Асенов, който се преселил в Сланотрън преди 40 години, харесало му и останал, а днес посрещна с богата трапеза своите съселяни. „Да си зет в Сланотрън е чувство, което трябва да се изпита – не може да се опише. Селото е хубаво, хората са добри, могат да се веселят, както и показват“, каза Асен Асенов. /БТА

Галерия