70% от хората, претърпели инсулт, могат да страдат от сънна апнея

Около 20 на сто от мъжете и 15 на сто от жените страдат от някаква форма на сънна апнея. Това каза в интервю  неврологът д-р Филип Алексиев.
За апнея говорим, когато пациентът прави паузи в дишането си по време на сън. Сънната апнея не е проблем на дишането, а на проходимостта на горните дихателни пътища, обясни лекарят. Сред мъжете над 50-годишна възраст случаите на сънна апнея нарастват значително. При около 70 на сто от хората, претърпели инсулт, лекарите намират данни за сънна апнея. Накъсването на нощния сън заради паузите в дишането води до остатъчна сънливост денем, а тя се контролира доста трудно и заради това понякога настъпват сериозни инциденти при шофиране, допълни лекарят.
Сънната апнея е синдром - съвкупност от няколко белега, хъркане, /не всяко хъркане означава сънна апнея/, спиране на дишането по време на сън, сухота в устата при събуждане, сутрешно главоболие. Това, което най-много притеснява пациентите, е дневната сънливост – през деня са сънливи, заспиват в различни ситуации, нерядко заспиват, докато шофират. Тази дневна сънливост много трудно се контролира. Други симптоми, които се причисляват към групата на изброените, са напълняването и повишеното кръвно налягане, които влизат в обсега на метаболитния синдром.
Ние приемаме, че има пауза в дишането по време на сън, когато тя продължава над 10 секунди. При страдащите от апнея една пауза може да продължи 30-40 секунди, дори 100-120 секунди. Ако паузата продължи над минута и половина – две, за организма става много, много тежко, допълни неврологът.
Механизмите, които предизвикват апнеята, са доста сложни и все още не сме запознати с всички. Когато човек спи, спада тонусът на горните дихателни пътища, които са изградени изключително от мускули. При страдащите от апнея, този тонус спада много повече, което води до колапс на горните дихателни пътища и се получава запушване – коренът на езика пада назад и към белия дроб не може да влезе въздух. Това води до спад на насищането на кръвта с кислород. Спадовете продължават, докато мозъкът не пусне достатъчно импулси, така че да се събуди спящият и да направи няколко вдишвания. За съжаление, обаче, след това идва следващата пауза в дишането и това продължава през цялата нощ.
Много, много трудно за контролиране е дневната сънливост. Това състояние много често е неосъзнато, защото докато човек разбере, че му се спи, не му обръща внимание, но става така, че заспива много бързо. Заспиването може да трае 20 секунди, но е много дълбоко и е достатъчно, за да стане катастрофа. До заспиване по време на шофиране се стига, защото през нощта, когато има паузи без дишане, човек многократно се разбужда, дори и да не помни, но тези разбуждания водят до накъсване на съня. За да е ефективен сънят и за да сме ободрени след него, той трябва да премине през определена стадийна структура и през определени цикли. Основният фактор не е количеството сън, а качеството му, което е нарушено. Поради нарушеното качество на съня, на следващия ден има остатъчна сънливост, която в някои моменти много бързо настъпва и стават белите, каза още д-р Алексиев.
Най-често близките на пациента обръщат внимание на проблема и се търси помощта на невролог. Много характерно е, че виждаме пациенти с много тежка апнея, но те нямат никаква представа за нея, добави д-р Алексиев. Близките им обаче виждат как тези хора, докато спят, посиняват, борят се за въздух, понякога хъркат много силно и цялостната картина е доста драматична. Друго нещо, което кара хората да ни потърсят, е заспиване на волана и евентуално последвала катастрофа, каза още той. Пациентът сам не би могъл да бъде сигурен, че страда от сънна апнея.