След половин век прекъсване: Възобновиха разкопките по римската крепост Кастра Мартис в Кула

Археологическите разкопки в центъра на граничния град Кула разкриват хронологично многопластовата история на изграждането на римската крепост Кастра Мартис, каза научният ръководител на обекта доц. д-р Здравко Димитров от Национален археологически институт с музей при БАН.
„След около половин век прекъсване - последните разкопки на Кастра Мартис са били през 1972 година, през този сезон възстановихме редовните археологически проучвания на този много важен обект във Видинска област. Това реално е третият по големина и по значение римски археологически обект от региона след Рациария и Бонония“, каза доц. Димитров.
„Започнахме проучвания в източната част на квадрибурга, където се намира източната крепостна стена. Работихме на големи терени зад укреплението, които са изцяло непроучвани до момента.  Вече може да дадем сериозни данни, че хронологията и стратиграфията на Кастра Мартис са установени. Дълбочината на пластовете във вътрешността на кастела на места достига до 4 м. Разкриват се седем отделни стратиграфски нива  - от 1 в. до края на античността. В тези сериозни останки от римската епоха се откриват много находки“, разказа той.
По думите му, по време на археологическите разкопки са открити множество монети от 3-4 век. Това е времето на император Константин и неговите наследници. През същия период са изградени и голямата крепост на Бонония (Видин), на Феликс Ромулиана (Гъмзиград) до днешния Зайчар (Сърбия). Потвърждава се фактът, че Кастра Мартис е една от големите крепости в цялата система на укрепване на този район на дунавския лимес, обобщи доц. Димитров./БТА
 

Галерия