Държавата е виновна за смъртоносния взрив в завод "Миджур", плащаме на наследници 450 бона кръвнина

Държавата трябва да плати общо 450 хил. лв. обезщетение на тримата наследници на загинала работничка при взрива в завод "Миджур" в Горни Лом, постанови Върховният административен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Адвокат на наследниците е Александър Кашъмов. С лихвите обаче сумата може да се удвои.
Така близо десет години след взрива, при който загинаха 15 души, може да се говори за частична и безкрайно закъсняла справедливост. Експлозията избухна 1 октомври 2014 г. За инцидента бяха обвинени четирима души – собственикът на завода Валери Митков, чийто син също загина, служителката по безопасност на труда в "Миджур" Палма Иванова, някогашният началник на служба "Контрол на общоопасните средства" в МВР Божидар Василев и Ивелина Бахчеванова – секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение.
Те бяха оправдани последователно на три инстанции. Така се оказа, че за смъртта на 15 души виновни няма.
Наред с наказателното дело обаче роднините на загиналата са завели и такова за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). То се разглежда от административния съд. На първа инстанция искът им е отхвърлен, след като съдът във Видин решава, че взривът е причинен от външно въздействие, макар и да не е ясно кой е виновникът. Затова, казва първата инстанция, от държавата не може да се иска обезщетение. Решението на ВАС напълно преобръща това на видинския съд. Върховните съдии описват стряскаща безотговорност от страна на институциите и говорят за нарушение както на български закони, така и на международна конвенция.

Гръцките мини

Основната дейност на цех "C" в завод "Миджур" по време на взрива бе утилизация на противопехотни мини, внесени у нас от Гърция. Става дума за 1.6 млн. броя. Вносът им е разрешен след като фирмата "Видекс" сключва договор с гръцко дружество. Тъй като работата с подобни боеприпаси е високорискова, а има и международни спогодби за унищожаването им, дейността на "Видекс", поне формално, подлежи на изключително строг контрол от страна на държавата. Ето защо по разрешението за вноса на мините у нас са се произнасяли редица институции.
Въпреки че държавата е била сигнализирана още през 2008 г. от неправителствени организации, че вносът на такова количество мини у нас е много опасен и в нарушение на Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване (Отавската конвенция), институциите се съгласяват. Как точно са докарани боеприпасите в Горни Лом преди години, описа покойният магистрат Евгени Диков, по онова време шеф на националната следствена служба:
"В националната следствена служба има един учебен филм от 1984 г., който демонстрира как автомобил, в който има 1.5 кг взривно вещество, е извеждан от центъра на Варна до площадка, където е бил взривен – от всички страни с полицейски коли, пожарна и специален влекач. В случая в конвой от три тира, във всеки по 21 тона мини, е минавал от "Кулата" до Горни Лом, придружаван само от един частен автомобил и с един бивш полицай, въоръжен с пистолет".
Изначално договорът между гръцката фирма и "Видекс" е сключен в нарушение на конвенцията, постановява съдът. В нея се допуска трансфер (т.е. пренос на мини), но само с една-единствена цел – унищожаването им. У нас обаче боеприпасите са били обезвреждани (или утилизирани), но чрез разглобяване. Освен това компоненти като детонатори и взривно вещество са съхранявани в огромни количества в избухналия цех в нарушение.
Още преди мините да са стигнали до България е следвало държавата да се намеси, заявява съдът. Това обаче не е направено, въпреки че е имало сигнали, че може да се стигне до трагедия.
"Издадени са необходимите за извършване на производствената дейност на "Видекс" АД административни актове, с което пряко са нарушени произтичащите за държавата от Отавската конвенция международни задължения. Според ясните предписания на международния договор държавите трябва да унищожават, а не да утилизират противопехотни мини", пише в решението на ВАС.
Освен това държавата е нарушила и собствените си закони, пишат още съдиите. Към онзи момент у нас не е разрешена утилизацията на боеприпаси, а само унищожаването им. В случая това е следвало да се прави чрез контролирано взривяване. Едва през 2010 г. в българското законодателство се появява терминът "утилизация", но дори тогава се говори за взривяване, а не за разглобяване на боеприпасите.
Две години по-рано обаче институциите вече са разрешили вноса на гръцките мини. Това се е случило въпреки че при обсъжданията са постъпили негативни становища. Едно от тях е на МВР и в него се подчертава, че процесът би бил "трудоемък, рисков и особено опасен". В друго становище, от зам.-министър на МВР, се казва, че "обезпокоително се увеличават количествата на негодните боеприпаси на територията на страната". Сигнал е подаден от сдружение "Екогласност", но съдът посочва, че те получават "напълно формални отговори, от съдържанието на които не може да се направи извод, че изнесените в този сигнал факти са проверени и анализирани".
"Не са задействани и съответните механизми за забрана на дейността с оглед съдържащата се в договора спорна клауза, според която в предприятието ще се обработват по 8000 мини на ден, което не съответства на неговия производствен капацитет, както и на възможностите за складиране на боеприпаси в съответствие с изискванията за безопасност на работния процес", посочва съдът.

Взрив

Часове преди взрива в "Миджур" получават нова пратка мини, докарани с няколко тира. По-късно съпругата на загиналия директор на завода Валери Цокин разказва, че в дните преди инцидента той е бил много притеснен, главно заради лошата организация на доставките от Гърция. Те идвали неочаквано, без да се уведоми ръководството на завода и в последния момент трябвало да се организират работниците да останат извънредно, без да им се плаща за разтоварването.
Последната пратка мини са разтоварвани на ръка, защото мотокарите в завода не работели. В деня на взрива в завода е директорът Емил Митков, син на собственика. Той обикаля работните места и засича колко време отнема всяка операция по разглобяване, защото предприятието не успява да се справи навреме. Присъствието му изнервя работниците. По-късно един от тях ще каже: "Направи ни луди, нямаше почивки. Имаше голямо напрежение".
Утилизирането на гръцките мини включва няколко операции. Те имат два детонатора – един в самото тяло на мината (капсул-детонатор) и един отделен – който активира мината при настъпване. Той се поставя след заравянето ѝ в земята. Под капсул-детонатора има хексоген и черен барут, а под тях – тротил.
Работниците махат капсул-детонатора и след това мината се реже на струг, понякога се пробива с бормашина. Махат се барутът, хескогенът и тротилът. После боеприпасът се изпраща във "ваните". Там металните кутии се нагряват с масло, за да отпаднат последните частици от тротила. Работниците го наричат "топене".
Има обаче още една операция – изчукване. Най-общо казано работникът удря мината с чук, за отпадне от нея тротилът. Или - защото около капсул-детонатора има смола, която пречи на отстраняването му, понеже е в резбата му, трябва да се извади с чук и длето.
"Изчукването" на тротила е абсолютно недопустимо, става ясно по време на наказателното дело. В техническа експертиза е записано, че работниците не са изчаквали тротилът да се разтопи достатъчно, а просто са удряли, за да го извадят.

Сетиха се

Едва след трагедията институциите се сещат, че трябва да вземат някакви мерки. Година по-късно е приет специален закон, чрез който да е прилагат вече нарушените норми на Конвенцията. С него са забранени всякакви дейности с боеприпаси от типа на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини с изключение на онези, разрешени на международно ниво. Вносът с цел утилизация също е забранен. Отнет е лицензът за внос и износ на "Видекс" с аргумента, че с "действията си по процеса на трансфер, транспортиране и утилизация на противопехотни мини, собственост на Република Гърция, дружеството е дискредитирало Република България".
"В заключение следва да се приеме, че държавните органи не са упражнили правомерно възложените им правомощия за целите и на основанията, установени от закона, с което да гарантират здравето и живота на работещите в завод "Миджур". Вследствие на издадените от административните органи нищожни административни актове и бездействието им да изпълнят свои нормативни задължения, при наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, са причинени неимуществени вреди на близките на загиналата, както и на близките на още 14 работници от завод "Миджур", обобщава съдът.
Обезщетението от 450 хил. лв. трябва се плати от министерския съвет и министерството на околната среда и водите. Иначе казано – от данъкоплатците.