Бивш директор на БЕХ и "Булгаргаз" поема новите ядрени мощности на "АЕЦ Козлодуй"

Държавното дружество, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй", има изцяло нов борд на директорите, който е избран на 8 януари, а на 12 е вписан в Търговския регистър.
С решение на АЕЦ "Козлодуй", която е собственик на дружеството "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности", са освободени всички от досегашния му управителен съвет – досегашният директор Валентин Илиев и членовете Георги Кирков, който бе шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сега е в борда ѝ, и Ивайло Иванов.
Вече изпълнителен директор на проектната ядрена компания е Петьо Иванов, който беше директор на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) – собственика на самата ядрена централа, а също така и председател на съвета на директорите на "Булгаргаз". През 2019 г. обаче антикорупционната комисия откри конфликт на интереси при него заради това, че като шеф на БЕХ си е определял заплатата в "Булгаргаз". Това се оказа дежурна практика, но Иванов загуби заведеното от него дело пред съда и бе принуден да напусне държавните постове. Забраната за заемане на такива длъжности при установен конфликт на интереси обаче е една година и тя е изтекла.
Сред другите нови попълнения в борда на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" е Алекс Нестор, бивш директор на "Дънди Прешъс Металс България" – дружеството, което добива злато от мините в Челопеч и Крумовград. Той дълго време ръководи и Американската търговска камара в България (АмЧам).
Друг член на съвета на директорите е Свилен Спасов – бивш консултант на американската "Уестингхаус" в България. Той обаче е осветен като агент на Държавна сигурност през 2018 г. като част от проверката за принадлежност на ръководствата на държавните фирми под шапката на Министерството на икономиката. Спасов е бил председател на борда на Варненската корабостроителница в периода 1997 и 1999 г. и като такъв е осветен като секретен сътрудник на Държавна сигурност.
Вероятно изборът на Спасов за член на проектната компания, която ще инвестира и управлява бъдещите ядрени реактори, е провокиран от това, че е работил с "Уестингхаус". Той обаче престава да е техен консултант след решението през 2018 г. от Комисията по досиетата. Най-вероятно Спасов ще бъде отстранен скоропостижно от новия си пост, твърдят източници от правителството.
Именно "Уестингхаус" в момента прави проучване за изграждането на един или два нови реактора на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй", която има одобрена оценка за въздействието върху околната среда, както и лиценз за строеж на реактори тип AP-1000 като тези на "Уестингхаус". В началото на март тази година се очаква да е готов анализът колко ще струва подобен проект, каква ще е цената на произведената от него електроенергия и дали ще се работи за един или за два реактора. В последните дни на 2023 г. стана ясно, че България ще се стреми към цена от 6 млрд. евро за всеки от двата бъдещи блока.
Тотално неясно е дали има квоти на управляващите политически партии в борда на проектната ядрена компания и кой от коя е. Според източници на Mediapool договорката за новия борд е чисто политическа.
Напълно обосновано е да се смята, че Петьо Иванов е представител на ГЕРБ, тъй като именно по времето на тяхното управление той бе начело на държавния енергиен мастодонт БЕХ.
Най-странно изглежда назначението в борда на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" на Янко Джинков, който очевидно няма никакъв опит в енергетиката – камо ли в ядрената. Той е собственик на фирмите за внос на минерална вода и на вино - " Джодржиън Уотърс" и "Джорджиън Уайнс", както и на дружеството за недвижими имоти "Полид инвест" и на фирмата за търговия със спортни стоки "Спортни стоки".
Избирането на новото ръководство на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" се случва и в момент, в който собственикът на АЕЦ "Козлодуй" – БЕХ, наля 1.5 млрд. лв. в капитала на проектната компания за двата нови блока, с което енергийният холдинг става мажоритарен акционер. Решението за увеличението на капитала е взето на 22 декември 2023 г.
С това са обезпечени финансово следващите стъпки по придвижването на проекта за строежа на американски реактори, за който в бюджета за тази година са записани и гаранции за около 3 млрд. лв., които ще послужат за обезпечаване на заеми за изграждането на блоковете. Миналия месец парламентът дори прие график за въвеждането в експлоатация на VІІ блок до края на 2034 г.