Изчезващите майки - главна заплаха за националната сигурност

Демографската криза, в която е изпаднала България, се превръща в една от основните заплахи за националната сигурност. Това става ясно от доклада за състоянието на националната сигурност, който правителството одобри миналата сряда. Документът бе публикуван в правната информационна система на Министерския съвет и предстои да бъде внесен в Народното събрание.

Демографията е поставена сред заплахите за националната сигурност на трето място, веднага след финансовата сигурност, хранителната и външните заплахи от войни.

Само за 2017 г. България е загубила 0,7% от населението си. Раждаемостта продължава да намалява, като за 2017 г. коефициентът е бил 9 промила при среден коефициент на раждаемост за ЕС от 10,1 промила.

Тази тенденция трудно ще бъде обърната, защото постоянно намалява и броят на жените във фертилна възраст в България.

Само за последната година потенциалните майки в страната са намалели с 22 000. В сравнение с 2011 г. пък към края на 2017 г. в страната е имало 133 хил. жени във фертилна възраст по-малко.

Паралелно с намаляващите раждаемост и потенциални майки, се увеличава смъртността, отбелязва още докладът за състоянието на националната сигурност.

Броят на умрелите през 2017 г. е 109 791, а коефициентът на обща смъртност - 15,5 промила. Спрямо предходната година броят на умрелите се е увеличил с 2211 души.

В тази демографска криза единственият вариант за обръщане на тенденциите е привличане обратно в страната на избягалите зад граница през последните 28 години българи, посочва правителственият доклад.

“Голямо значение за компенсиране на демографските дисбаланси ще имат синхронизирането на работата на всички отговорни институции за изпълнение на целите на двата основни демографски стратегически документа, приети от Министерския съвет, и продължаване на процеса на адаптирането на всички политики в държавата към намаляването и застаряването на населението и на работната сила.

Според експертите най-бързо компенсиране на загубата на население и на работна сила би могло да бъде постигано чрез “развиване на модерна, разумна и съобразена с икономическите условия и възможности на страната миграционна политика с акцент върху връщането на трудовите ни мигранти в България”.

Допълнително демографската криза се задълбочава от неравномерното разпределение на населението и продължаващото застаряване. В София, Пловдив и Варна живеят 35% от населението на страната, а в същото време само 26% са живеещите в селата. Има и 162 населени места без население.

За първи път в доклада за националната сигурност се обръща толкова внимание на демографската ситуация и на заплахи от социален характер. 
Здравната система на страната е поддържана в непрекъснато състояние на нестабилност, което само по себе си е заплаха за националната сигурност, отбелязва документът.

Като особено опасни се открояват решенията на ВАС, с които са били спрени действията на нормативни документи в здравеопазването като националната здравна карта.

Допълнително здравната система е в хронична криза за кадри, като най-тежък е проблемът с медицинските сестри.

“Средната заплата на тези специалисти е до 900 лева с всички добавки, средната възраст – 58 години, и повече от 20% вече са в пенсионна възраст.

Средният медицински персонал продължава да напуска страната заради по-добро заплащане в чужбина”, отбелязва докладът.

На образованието също е отделена голяма част от правителствения документ. За една година обаче политиката за издирване на отпадналите от училище деца е дала резултат, категорични са експертите.

Русия отново е посочена като една от заплахите за националната сигурност на България. За разлика от предни години обаче този път акцент е поставен върху влиянието на Москва върху енергийната сигурност на страната.

България е зависима от Русия, тъй като това е единственият доставчик на природен газ, трасето, по което стават доставките, също е едно, отбелязва правителственият доклад за състоянието на националната сигурност.

При прекъсване на подаването на газ запасите на България ще стигнат за 45-60 дни, и то ако потреблението бъде ограничено наполовина, пише още в документа.

Политически причини са забавили изграждането на резервни трасета за доставка на природен газ.

Хибридните атаки срещу България се засилват, като тяхната цел е да настроят българското общество да поддържа интересите на държавите, които ги осъществяват, пише в доклада. За разлика от предни години обаче хибридната война не е обвързана с Русия, а документът на правителството говори за държави.

“Службите, работещи срещу интересите на България, се ползват с подкрепата на политическите ръководства на съответните държави и значително увеличаване на техните бюджети”, твърдят авторите на доклада. Сред заплахите са посочени и активни действия на специалните служби на държави от региона, но без да се посочва кои са те. Споменати са обаче опити за насаждане на чуждо самосъзнание сред маргинализирани общности. Обикновено тези действия се извършват от Турция, но тя не е цитирана в доклада.

Продължаващият конфликт в Източна Украйна може да доведе до нови войни в бившия Съветски съюз, предупреждават още българските спецслужби.

Четирима чужди шпиони са били изгонени от България през 2017 г. със заповед на председателя на ДАНС, става ясно от доклада за състоянието на националната сигурност.

За тях е имало достатъчно данни, че работят за чужди разузнавателни служби. Вероятно в документа се говори за изгонените от България турски граждани преди парламентарните избори през миналата година.

На още петима чужди граждани пък е било забранено да влизат в България. Те са били включени от шефа на ДАНС Димитър Георгиев в списъка на нежеланите чужденци.

Корупцията остава сериозна заплаха за националната сигурност, като документът дори се позовава на годишното изследване на “Трансперънси интернешънъл” за възприятието за корупция в България. При излизането на доклада редица представители на правителството и управляващите го коментираха като недостоверен.

Обществените поръчки при местните власти и приходните агенции са най-слабите звена за корупционни практики, посочва сега правителственият доклад.

През миналата година са били повдигнати обвинения в корупция на 34-ма, сред които има министър, зам.-министър, служебен министър, шеф на болница и бивш шеф на НДК, припомня документът, одобрен от Министерския съвет.

Освен това били обвинени и четирима магистрати, били пресечени и корупционни практики в митниците, АДФИ и общини.