21-годишно момче от Русе свали 150 кг за една година /снимки/

Всичко започва преди една година със снимка, публикувана във Фейсбук и един емоционален пост, написан от майката на Самуил Александров.
Датата е 16 юли, Самуил е на 20 години и тежи 270 кг.
Неговата майка ‎Руслина Александрова споделя, че Самуил не тежи толкова много, защото е лаком или e "резултат на разгулен живот", защото той има своите здравословни проблеми още от ранна детска възраст.
Отчаяната майка се обръща към хората в социалната мрежа с желание да се открие човек, който може да помогне на Самуил.

"Той е на 20 години...И тежи 270 кг!... И е моят син... Моята болка, моята обич, моят...срам??? Изгледах вашия репортаж за "най-дебелия човек в България"... И, не, не искам да опровергая "сензацията", като създам от детето си нова сензация... Още повече, тъй като много години живея в ада на тази драма, не бих се зарекла, че синът ми е най-дебелият човек. Сигурна съм, че има и други ако не с повече, то с близки до тези килограми. Аз поне познавам още двама.... Истината е, че на тях обикновено се гледа като "сензация" или като на картинка от типа "Не правете като тях, за да не станете за смях!"... Това, което предприемам в момента е крайно...допускам какви биха били негативните последици за него, а и за мен, като негова майка, но поемам риска с последната надежда, че някак си може да се случи чудото и от хаоса на болката, срама и любовта, най-сетне да се роди надеждата - надеждата, че може реално да се помогне на хора като Сами. Той е само на 20 години....И за разлика от героят във вашия репортаж, той не е станал такъв в резултат на разгулен живот, той носи своят кръст от както се помни, заедно с други съпътстващи заболявания от дете.... Знам, че винаги първият въпрос е: "Ама как е допуснато това? Къде са били родителите?"... Всичките ми опити в годините може да сюжет за цял роман, но сега те нямат значение... Сега, ако има нещо, което би имало смисъл, то е РЕАЛНА ПОМОЩ ЗА САМИ! Проблемът е, че такава в България няма! Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се! Ние се правим, че такива хора не съществуват, а ако ги има, те са просто уродливи изключения...сензации... Всъщност никой не се е наел реално да изследва проблема. Лекарите се отказват от тях...и те се отказват от лекарите... По здравна каса има една пътека за хора с метаболитен синдром, която обаче покрива до 5 дни в Метоболитната клиника, където единственото, което могат да направят, е да ти пуснат едни изследвания, да ти дадат "глюкофаж" и да ти предпишат диета. Какво трябва и не трябва, той и другите като него знаят прекрасно....Въпросът е "Как!?", когато химията на тялото ти крещи "Гладен съм!"
За лекуване на наркомании и алкохолни зависимости има клиники и комуни с реални откъсвания от средата и с реална помощ и подкрепа. Всеки от хората, като Сами, ще ви каже: "Храната е моят наркотик!"... 
Това от, което Сами, а и други като него, имат нужда, е реално подадена ръка, реално приемане и подкрепа. А майчината явно недостига....
Та той мечтае за приятели, с които да излиза, да се смее, да слушат музика, да си говорят за момичета.... Той иска да обича и да бъде обичан, да срещне момиче, което да го приеме и подкрепи....да има треньор, който вярва в него и не го гледа с презрение, както това се случва, когато се опита да прекрачи прага на фитнеса... 
В Сами все още живот, все още има мечти....но нито той, нито аз /очевидно/ вече знаем как се излиза от тук....Както и другите като него, той предпочита да остава у дома, където няма да му се налага да се среща с презрителните погледи, да се брани със заучени "страшни" физиономии срещу насмешките на другите.... 
Написах ви всичко това с надежда, че някъде може би има някой, който е готов истински да му подаде ръка и този някой може да се появи, когато ние най-сетне си признаем на глас: Да, имаме нужда от помощ! 
Ако сте дочели този текст до край и не смятате, че става дума за "една дебела свиня", а за човешко същество...подайте ръка на Сами, тя няма да бъде върната! 
Благодаря ви!"

Самуил качва снимки с кратък текст към тях, за да опише на последователите си в мрежата как върви неговата борба с наднорменото тегло. Неговата мисия е не само да се справи с килограмите, но и със страховете си, а Чудомир е до него, през цялото време. Той му изготвя специална програма за всеки ден, която трябва да се спазва стриктно по часове.
Трансформацията е във всяко отношение. Чудомир успява да помогне на Самуил да започне работа в офис - поддръжка на онлайн магазин. Не след дълго Самуил губи работата си, а с това и известна степен от мотивацията си. Чудо, както младото момче нарича Григоров, продължава да му помага, макар Самуил да не е успял да запази работата си.
Годината напредва, а първите видими резултати започват да се забелязват с просто око. Датата е 10 март, кантарът сочи 176 кг. Повод за истинско празнуване, още повече, че постига този резултат по напълно естествен път.
Успехите продължават, на 2 април Самуил тежи 168 кг. Чудомир обаче поставя условие на Самуил в началото на съвместната им работа - да стане 151 кг, което се и случва в началото на месец май.
"В тази война за здравето ми и за свалянето на килограмите нито победите, нито провалите са окончателни. Това успях да науча за тези първи 8 месеца", пише в своята страница Самуил, чиято борба с килограмите продължава и до днес. Той обаче е различен не само визуално, неговото самочувствие се променя, започва работа на ново място и успява да завърши 11 клас, защото по-рано се налага да спре обучението си.
Само преди ден (2 септември) Самуил публикува нова снимка, с която впечатлява близките си.
"Минус 150кг... целта е близо". 
Историята на Самуил продължава. Тя обаче показва, че силата на човешката воля е способна на всичко, а една протегната ръка може да преобърне изцяло живота ни.

Галерия

Самуил сега		Преди година