Арестуваните българи във Виетнам мечтаят за турските тоалетни на Банев и Иванчева

Липса на медицинска помощ, кофа за естествени нужди, която се сменя веднъж или два пъти седмично, бой и по-малко от 2 кв. м жилищна площ са условията на задържаните в Азия
Опознал лукса във всичките му форми, олигархът Николай Банев се озова в ареста и започна да пише колко е лошо там. Балдахините на спалнята рязко се смениха с мухъл и паяжини над металното легло в килията, здраво закрепено за пода. На дюшека, където Банев разполага аристократично тяло, са хъркали не един и двама грабители, изнасилвачи и дори убийци. Съкилийниците му нямат нищо общо с гостите на бляскавите партита, с които беше известен. Сблъсъкът на двата свята, които Банев опозна, го накараха да напише послание за условията в килията, което негов близък публикува във фейсбук профила му. От условията в ареста се жалват и подсъдимата за подкуп бивша кметица на район “Младост” Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова.
Всъщност условия в арестите винаги са били лоши. Сега обаче станаха популярни заради ВИП обитателите им, които за първи път попадат там. Рецидивистите са наясно как е вътре, защото често посещават килиите. Тяхната стратегия е друга - не информират широката общественост, а съветвани от адвокати и “колеги”, тихо съдят Главната дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието.
Всички стари пандизчии твърдят, че килията в затвора е като хотел в сравнение с тази от следствения арест
Често я сравняват с бекярска или студентска квартира, която няма удобствата на бащиния дом например. И все пак условията в българските арести и отношението към задържаните не могат да се сравняват с тези в други държави. Стотици арестувани зад граница (дори има документален филм по темата с това заглавие, който се излъчва по “Нешънъл джиографик”) могат да направят сравнение и трудно говорят за ада зад решетките в чужбина. Те могат само да мечтаят за турската тоалетна, която хората на омбудсмана снимаха в килията на Иванчева и за която подробно разказа Николай Банев в писмото си.
Един от хората, които могат да направят сравнение, е софиянецът Милен Даврански-Катерицата. 44-годишният мъж лежа в ареста и затвора в Ханой, Виетнам, а преди 10 месеца го върнаха да лежи у нас, защото изтърпя наказанието си там. 
Милен Даврански беше арестуван през 2012 г. в операция на ГДБОП срещу наркобандата на Стефан Бонев-Сако. Катерицата е сочен за негов доверен човек, който със сила се опитва да се наложи на пазара на наркотици в столицата. Освободен е с парична гаранция година по-късно и се озовава на свобода. След това заминава за Азия, за да монтира скимиращи устройства по банкоматите, с което се занимават по-находчивите представители на ъндърграунда. През 2015 г. Даврански е задържан с още двама българи - Симеон Симеонов и Венцислав Данчов. Обвинени са в кражба на данни. Вкарват ги в ареста. Още в началото Даврански се сблъсква с реалността. Той е лежал и в ареста в България, но този във Виетнам е далеч по-зловещ. Разказите на военнопленници от войната в азиатската държава преди 40 г. се оказват близки до реалността. Килията е 6 на 6 метра, но в нея са настанени над 10 души, някои болни от СПИН и туберкулоза. На всеки се пада свободно пространство 2 м на 70 см. Къпането е с кофи, които надзирателите носят. Водата е кална.
Още по време на делото срещу тримата в Хошимин те пишат на консулството във Виетнам с молба да ги трансферират в България и да лежат там. Оказва се, че няма такава възможност, защото липсва споразумение между двете държави. Адът на родните Монте Кристовци продължава почти 3 г., докато не излежат присъдите си. През това време Милен Даврански е говорил и с търговския представител на България във Виетнам, който го посетил.
Когато започнал да разказва за условията в килията, надзирател го сграбчил, сложил му белезници и го влачил по земята. В килията с туберкулозните няма светлина. Прозорчето гледало към друга сграда. Наказателната килия, известна тук като карцер, е още по-зловеща - около 4 кв. м без прозорец. Краката на наказания са вързани с верига за стената. Вместо тоалетна се ползва кофа, която е близо до затворника, за да може да я стига. Там ходи по голяма и малка нужда. Кофата се сменя веднъж-два пъти седмично за целия престой, койтоможе да продължи и месец.
През цялото време, докато е във виетнамския затвор, Даврански е издирван от Специализирания съд, където вече тече делото срещу бандата на Стефан Бонев-Сако. Излежава наказанието си зад граница в края на 2017 г. След това е настанен в емигрантски лагер. На 31 януари 2018 г. е натоварен в самолет от летище “Ной Бай” в Ханой. Пристига у нас без камери и медиен шум, както се случи със Северин Надеждов, обвиняем за убийството на Виктория Маринова от Русе, и семейство Баневи, които бяха доведени от Франция. Оказва се, че Милен Даврански е първият трансфериран пандизчия от Виетнам в България по споразумение от 1986 г. 
В България Милен Даврански-Катерицата е настанен в родния арест. Съкилийниците му внимателно попивали всеки разказ за ужаса във Виетнам. Даврански няколко пъти е искал да го освободят, но съдът му отказва. Причината е, че много добре е знаел за разследването и делото си в България, но въпреки това е заминал за Азия, където е задържан, и така процесът тук се забавил заради него. Милен Даврански още е на топло, макар и в София.
Катерицата съвсем не е единственият българин, изживял ада с арест и затвори в Азия и по-точно във Виетнам.
Там все още са двама негови колеги по занаят, които са задържани заради кражба на данни от банкови карти със скимиращи устройства. Това са Колин Колев и Димитър Христов. Арестувани са през май 2016 г. Година по-късно вече са осъдени. Колев, който в България се е състезавал в ММА битки, получава 5 г. затвор, а Христов - 7 г.
Тяхната история е още по-зловеща от тази на Катерицата. Преди повече от година са подписали молба за трансфер в България, но процедурата се бави. Милен Даврански е поискан от България заради делото срещу него, но срещу Колев и Христов тук няма висящи разследвания.
Зад решетките в пандиза Колин Колев лежи с друг българин. И двамата са болни, а лечебницата е на 100 км от сградата на затвора. Оплакват се на консула във Виетнам от липса на въздух, гърчове, изтръпване на крайници, но никой не им обръщал внимание. Колин Колев не можел и да работи. Когато останалите ги извеждали да се трудят, него го отвеждали в стая без прозорец и го оковавали с белезници на пейка.
Така прекарвал цял ден, без храна и вода. Българите във виетнамските затвори се оплакват и от побои, които им нанасят пазачите. За тоалетна, течаща вода и други екстри, с които се ползват арестантите и затворниците тук, и дума не може да става.
Килиите на Десислава Иванчева и тази на Николай Банев, от които те се жалят, всъщност не са най-лошите в България, показа проверка на “24 часа”. В Хасково например нямат течаща вода. Нито турска тоалетна, каквато има в стаята на Десислава Иванчева и за която разказа в писмото си Николай Банев. Арестантите ги извеждат до тоалетната един по един, става ясно от няколко дела, по които бивши обитатели там търсят обезщетение за мъките и страданията си.
Извеждали ги до общия нужник сутрин в 6 ч и на обяд в 12 ч. След 20 ч трябвало да ползват туби. Ако искат да отидат до тоалетната, чукат на вратата и чакат надзирател да ги изведе. Ставало до няколко минути. Ето как описва състоянието на килията експерт, който я е оглеждал: Дължина – 2,40 м, широчина – 2,90 м, жилищна площ – 6,96 кв. м, височина – 3 м и обем – 20,88 куб.м. Вътре има 2 легла, маса и 2 табуретки - всички здраво закрепени към пода на помещението. Прозорецът е с размери 0,90/0,30 м на външната стена за осигуряване на слънчева светлина. Отворът на вратата е с размери 0,60/0,70 м за естествен приток на въздух от коридора. Има радиатор с 10 глидера с височина 0,80 м, свързан към отоплителната инсталация на сградата, смукателен въздуховод към централната вентилационна система и осветително тяло.
Постепенно всички арести в България се ремонтират. Така например Северин Надеждов, обвиняем за убийството на Виктория Маринова, имаше късмет да бъде настанен в нова килия, когато го върнаха от Германия. Тогава България пое ангажимент да бъдат спазени всички европейски изисквания, за да го екстрадират. Няма такова условие за задържаните нашенци във Виетнам, Индонезия и други държави от Азия, където лежат над 100 българи. За тях условията в България със сигурност ще са по-добри, дори да ги вкарат в най-лошата килия.
 Италианските затвори – препълнени, половината без душ и с твърде много самоубийства.
В Италия арестуваните, които се разследват, се отвеждат директно в затворите, а не в предварителни арести. Там има отделения за обвинените преди процес и присъда.
В Рим например арестуваните се отвеждат в затвора “Реджина Чели”. Предварителният арест може да продължи до 3 месеца, ако по даденото престъпление са предвидени 6 г. затвор, или до година, ако за извършеното е предвидена доживотна присъда.
Затворите в Италия са винаги препълнени, много от килиите са без душове и все още се регистрират твърде много самоубийства зад решетките. Това обобщава последният доклад от април 2018 г. за условията в затворите на асоциацията “Антигоне”. За да го изготвят, нейни представители посетили 86 затвора на Апенините. От 20 г. асоциацията е оторизирана от Министерството на правосъдието да посещава 190-те италиански затвора. В най-големия затвор - “Поджореале” в Неапол, има 2200 затворници. 
Единият от римските затвори - “Реджина Чели”, се намира в центъра на града, в кв. “Трастевере”.
“В 10 от посетените от нас затвори имаше килии, в коитою обитателите им не разполагат дори с 3 кв. м на  човек.
В половината от затворите килиите бяха без душове. В 4 от затворите тоалетните не бяха разделени по никакъв начин от останалата част от килията”, пише в доклада. Според асоциацията средно се пада по 1 надзирател на 76 затворници. Най-големият проблем обаче си остава препълнеността на затворите, казва асоциацията. Шампион в това отношение е затворът в Ларино, област Молизе - капацитетът му е 107 легла, а в него през март е имало 217 души.
Богатата област Ломбардия е регионът с най-претъпкани затвори на Ботуша. В Комо е най-пренаселено в килиите, тъй като там винаги има 200% повече изтърпяващи присъди, отколкото е капацитетът. В критично състояние са и хигиенно-санитарните пространства, като много от душовете са напълно неизползваеми.
Като цяло в Италия препълнеността на затворите е 115,2% - пада се по 1 затворник на 1000 жители. През последните две години броят затворници се увеличи с 6000 души. И всичко това, въпреки че преди 5 г. Европейският конституционен съд осъди Италия заради условията в затворите . Парадокс е, че броят на затворниците се увеличава на фона на намаляващата престъпност на Апенините. Броят престъпления, за които има заведени дела, е най-ниският от 10 г. насам. Чуждестранните затворници в Италия сега са с 2000 по-малко отпреди 10 г. Според асоциацията това показва, че няма връзка между увеличаващия се мигрантски поток и престъпността.
Само през първите 3 месеца на 2018 г. е имало 11 самоубийства в затворите. През 2017 г. живота си са отнели общо 52-ма затворници.
Има регистрирани над 1000 опита за самоубийство. 123 затворници са починали от “естествена смърт” през 2017 г., въпреки че много често причини за нея са психическото и физическото им състояние вследствие на лошите условия.
В свое писмо затворник в Белуно, област Венето, пише, че 7 месеца обитавал препълнени килии, че банята била 1 кв. м, нямало топла вода, въпреки че в областта климатът е много студен. Според него всеки ден имало самонараняване сред затворниците - “хора, които се опитват да се самоубият, поглъщайки различни предмети като батерии, нокторезачки, запалки”.
В близо 70 на сто от италианските затвори не се гарантират 6 кв. м пространство на човек, което е минималният стандарт според Европейския комитет за превенция на мъченията.
В 43% от килиите няма топла вода, 58 на сто нямат душ, 34% от обитателите очакват окончателните си присъди. Най-голям брой от осъдените са за престъпления срещу собствеността (25%), срещу хората (17,7%), за наркотици (15%). 4,6% от осъдените са с доживотни присъди и само 0,8 на сто от тях са чужденци.
Ангажирането с трудова дейност и с професионално обучение зад решетките е фундаментално - това важи за 30 на сто от затворниците. 82 на сто от тях работят за затворническата администрация (чистота, разпределяне на храната, секретариат).
5,7 квадратни метра – толкова са големи най-старите килии в предварителния арест в затвора “Моабит” в Берлин. Във всяка има креват, маса, стол и шкаф. На стената – етажерка, вляво от вратата тоалетна. Прозорците са малки и нависоко, с решетки, през тях влиза твърде малко светлина.
Някои от най-малките килии през последните години са съединени, за да има повече място за хората в тях. Затворът се модернизира, макар и бавно, като целта е килиите да станат по-обширни, а тоалетните да са в отделно помещение. Сега в най-старите задържаните се хранят и ходят до тоалетна на едно и също място.
Не могат да правят дори и по няколко крачки, има място само да седят на стола или да лежат в леглото. При повечето вратите на килиите се държат отворени, за да могат арестантите да се разтъпкват в коридора. Ако съдията е наредил обаче да няма контакт с други обвинени, тогава арестантите стоят по 23 часа в тясната килия. Това бе причина адвокати да обвинят затвора в нарушаване на човешките права. 1 час на ден се полага за разходка в двора. В него има маси за пинг-понг. Има възможност и за занимания в останалото време - дискусионни и терапевтични групи, читалня с няколкостотин хиляди книги. За всяко занимание обаче арестантът трябва да подава писмено молба. Задържаните в предварителния арест имат право на неограничени контакти с адвокатите си. 
Затворът “Моабит”, в който задържат и за предварителен арест. Защитниците могат да ги посещават по всяко време.
Роднините обаче могат да ги виждат до 4 пъти в месеца, зависи от провинцията и нейните закони. Колети се полагат до 3 на месец. Храна е забранено да се праща, но пък тази в ареста е по-скоро добра. Сутрин се дават по три филии черен хляб и сладко, на обяд има различни видове месо – шницел, пилешко или овче с различни гарнитури и сосове. Затворниците могат да пазаруват сладки неща или плодове, но пак само с разрешение на надзирателите. Имат право и да работят срещу заплащане между 60 и 400 евро на месец. Ако бъде доказано, че са невинни, държавата ги обезщетява само с 25 евро на прекаран ден в ареста.
Холандия остана без затворници
Холандия е страната с най-нисък брой затворници на глава от населението в цяла Европа. Само 53-ма на 100 000 жители търкат наровете. Същото е положението и в предварителните арести.
Причина за опразнените следствени арести е намаляването на престъпността, отказът от това срещу дребни престъпления като кражба на колело да се завеждат дела и замяната на ареста с електронна гривна. В крайна сметка се стигна дотам, че холандците обявиха някои от сградите на затворите си за продажба, тъй като не ги използват.
Други пък са дадени под наем на Норвегия и Белгия. Норвежците имат обратния проблем – твърде препълнени арести и затвори и затова плащат на холандците 25 милиона евро годишно, за да им ползват килиите.
Превенцията е основна задача на властите в Холандия и тя явно дава резултат. През 2005 г. в затворите е имало 50 650 души, през 2016-а те са само 35 250. Крайнодесни политици като Герд Вилдерс настояват затворите да бъдат напълнени и обвинява за липсата на достатъчно арестанти полицията и съда.
Според него те били твърде мързеливи и затова не си намирали достатъчно клиентела. Опасения, че ще изчезне професията им, имат и надзирателите, които подкрепят искането на Вилдерс.
В Англия не се оплакват от арестите, но затворите са ужасяващи
Условията в полицейските арести във Великобритания са добри и срещу тях рядко има оплаквания за разлика от някои затвори, които дори се смятат за опасни. Въпреки това през миналата година 23-ма души са починали по време на предварително задържане в полицейски участък. Това е най-висок брой за десетилетие и контролиращите органи планират да извършат специални проверки.
По принцип престоят в английски полицейски арест може да продължи максимум две седмици, и то само по подозрения за много тежки престъпления като например тероризъм. След това заподозреният трябва да бъде осъден или пуснат под гаранция, докато съдебният процес срещу него приключи.
Затвор във Великобритания
Условията в полицейските арести се проверяват от инспектората по затворите. Неговите експерти оценяват дали задържаните са на безопасно място и дали с тях се отнасят с необходимото уважение. Резултатите от тези инспекции се публикуват на сайта на британското правителство.
През 2018 г. са правени осем внезапни проверки. От публикуваните им доклади става ясно, че задържаните получават добро здравеопазване и сила се употребява само в краен случай.
Те могат да разчитат на уважително отношение и съчувствие от страна на полицията. Хора с умствени заболявания и деца получават специално отношение. Те не се задържат в килии, а в алтернативни и не толкова стресиращи помещения.
Проверяващите обаче имат някои забележки. Например в 67% от случаите, когато се е решавало дали задържаните да бъдат освободени, те са спали и не са имали възжоност да бъдат информирани навреме за това. Полицаите невинаги са осъзнавали, че трябва да събудят пиян арестант или пък различни офицери са го надзиравали, заради което не е било възможно да установят промяна в поведението му. Недостатъчно добре се планирало и разпределението на задържаните в арестите, което водело до пренаселване в някои места. Инспекторите са открили още, че употребата на сила невинаги е била в съответствие със заплахата.
Поради липсата на достатъчно персонал полицаите невинаги се отзовавали на повикванията на задържаните и понякога претърсванията им не се провеждали добре, което позволявало те да вкарат в килиите си забранени неща като наркотици. Затова се наложило двама арестанти да бъдат закарани в болница, след като се дрогирали.
Инспекторите са установили, че полицейските килии са чисти, добре поддържани, но някои от тях са студени.
Напълно противоположна картина обаче показали проверките в британските затвори. В доклад на инспектората от миналия юли се посочва, че някои места за лишаване от свобода са в безобразно състояние и нямат място във Великобритания от XXI век. В тях съществуват насилие, убийства, самонаранявания, мизерия и лош достъп до образование.
В затвора в Ливърпул гъмжало от мишки, а този в Нотингам направо бил обявен за крайно опасен. Заради съкратено през последните години финансиране на много места за изтърпяване на наказания нямало достатъчно персонал и не се поддържали базисни стандарти на безопасност и приличие.
Според проверяващите затворниците получавали позорни условия за живот. Хиляди от тях трябвало да споделят килии, които са направени за един човек, защото нямало достатъчно място. В тях имало мръсни тоалетни без капаци, и то в едно и също помещение, което се използва за хранене и спане.
Условията били толкова ужасни, че персоналът бил изгубил възможността да прави разлика между чисто и нечисто. Прекарвали по 22 часа на ден в килиите си, което се смята за недопустимо на фона на многото програми за спорт и образование. След този доклад правителството например отне управлението на затвора в Бирмингам от частна фирма, след като бяха установени потресаващи нива на насилие и мизерия в него.
В САЩ се прави бизнес от плащане на гаранции
Година след година САЩ излизат напред пред много по-големи държави като Индия и Китай, както и пред страни с тоталитарни режими като Русия и Филипините, с това, че имат най-високия брой на хора зад решетките. Според тазгодишния доклад на Бюрото за съдебна статистика близо 2,2 млн. души се намират в американски затвори, а задържанията годишно са 10,6 млн. Това означава, че на всеки 100 000 души, които живеят в Щатите, близо 655-има се намират зад решетките. Ако населението на американските затвори е град, то той ще бъде сред 10-те най-големи в страната, съобщава Си Ен Ен.
Голямата разлика между задържани и изтърпяващи наказания се дължи на факта, че много от арестуваните биват освобождавани под гаранция, докато тече процесът срещу тях. През последните години обаче се увеличава броят на твърде бедни хора, които не могат да платят необходимата сума и остават зад решетките, докато бъдат съдени. Някои от тях разчитат на фирми, които предоставят кредити за плащане на гаранция, но условията по погасяването им са доста тежки. Често те отново биват задържани за друго престъпление и на практика не могат да изплащат своя дълг. Налага се това да правят техни близки. Оказва се, че кредитирането на гаранции е доста доходоносна схема, която води до печалба от над 2 млрд. долара всяка година. 
“Алкатраз” остава един от най-известните затвори в САЩ.
Статистиката показва, че въпреки милионните задържания дневно американските съдилища се произнасят по около 150 000 случая, като осъдените престояват в затвор по-малко от година. Правозащитници често критикуват полицейските и прокурорските служби за твърде големия брой арестувани, които не получават присъда, но отговорът им е, че в повечето случаи това се дължи на масираната им борба с наркотиците, когато става въпрос за разплитане на огромни престъпни мрежи с много замесени лица, чиято вина невинаги може да бъде доказана в съда, но за някои от тях е добре да останат в арестите, за да не пречат на разследването.

Галерия