Разследваният като унищожител на българската икономика Николай Банев и покойната му съпруга Дочка са осъдени за аморално поведение. Присъдата е издадена в последната година на соца, малко преди да падне режимът на 9 май 1989 година.

Освен моралния аспект, тя има и чисто финансов - наложена им е глоба от 200 лева, които са онова време са заплата на висшист. Само няколко години по-късно обаче двамата стават герои на прехода, приватизатори и новоизлюпени милионери. 
След смъртта на Дочка дъщеря й от първия брак Раиса тръгва по следите на парите на майка си. Известни са съдебните й битки с пастрока Банев за подялбата на апартаменти. Не по-малко епична е и битката й да вземе някакво наследство от майка си, оставено в швейцарската банка UBS AG, клон Базел. От чуждия трезор обаче й отказват всякаква информация. 
Логично - Раиса няма никаква представа за номерата на банковите сметки ако те изобщо са били в тази банка. Впрочем според източници на "Уикенд", точно нейни твърдения пред прокуратурата са в основата на мълвата, че Баневи са скатали 1 милиард лева в швейцарски банки. 
Според финансисти, сумата е силно завишена - да, през годините на алчните ръце на фамилията са минали такива пари, но те отдавна са прахосани и сега най-вероятно притежават около 120-150 милиона лева. 
За да се добере до сметките, дъщерята на Дочка започва дело през 2013 година. Тя иска съдът у нас да признае правото й на една шеста идеална част от това, което била открила в швейцарската банка UBS AG - "спестовни, депозити, влогове, авоари по попечителски сметки, ценни книжа, депозирани благородни метали и други". 
Раиса иска съдебно удостоверение, което да й послужи пред банката, за да се "снабди с конкретни сведения относно вида и размера на авоарите, върху които претендира права", пише в документите по въпросното дело. Удря на камък, понеже съдът изисква тя да конкретизира твърденията си, като "посочи вида и размера на всяко едно от вземанията си към швейцарската банка, включително вида на благородните метали и цените книжа, както и тяхната стойност". С други думи, да каже точно какво е наследството й. Раиса отказва да изпълни това, преди да й дадат исканото удостоверение. Ясно е, че тя не може да опише парите и други ценности, понеже няма никаква представа какво има в сейфовете. 
Дъщерята на Дочка е недоволна от Районния съд и делото се пренася в Градския. И там процесът завършва с фиаско, тъй като няма кой да издаде документа, с който наследницата очаква да се добере до наследството си.