Полша блокира климатичното споразумение на ЕС

Полша блокира климатичната амбиция на ЕС да се превърне в първия въглеродно-неутрален континент до 2050 г по време на срещата на върха на европейските лидери в Брюксел. Малко след полунощ новият председател на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че Варшава е поискала въпросът да се обсъди отново през юни, след като Комисията представи проекта си за създаването на фонд, от който ще бъдат финансово компенсирани мерките за затваряне на замърсяващи производства.
Шефката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен съобщи, че проектът ще е готов през янури.
”Решени сме да се справим с това климатично предизвикателство и да го обърнем във възможност за ЕС. За нас това е възможност да изградим нов модел за растеж, който ще включва много инвестиции и иновации”, заяви тя. Фон дер Лайен обаче добави, че “ако искаме да убедим Индия и Китай да се включат, ние трябва да сме модел за подражание, да сме единни и да покажем, че промяната е възможна”.
В същото време Полша, която е петата по големина икономика в ЕС е поискала първо да види финансовите гаранции преди да се ангажира с мерките за 2050 г.
Полша, чиято икономика е силно зависима от производството на въглища, заедно с Унгария, Чехия и Естония блокираха постигането на климатична неутралност до 2050 г и през лятото. Вчера обаче Чехия заяви, че би подкрепила европейския план, ако се запази ядрената енергетика, а Унгария - ако бъдат гарантирани финансови компенсации. Естония премина в другия лагер по-рано. Това остави Полша сама, но премиерът Матеуш Мазовецки не е отстъпил по време на дебата на лидерите, стана ясно тази сутрин.
“Разбираме, че Полша има региони, които са изцяло зависими от въглищата и че има нужда от повече време да се запознае с предложенията ни”, каза Фон дер Лайен.
ЕС обяви, че през януари ще организира в Тирана донорска конференция за Албания, която да събере средства и да помогне на балканската държава да се възстанови от разрушителното земетресение на 26 ноември.
Европейските лидери удължиха с още шест месеца санкциите срещу Русия за войната в Източна Украйна, след като германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон са ги информирали, че Кремъл продължава да не спазва Минските споразумения.
Лидерите очаквано не успяха да се споразумеят и за дългосрочния бюджет на ЕС. Като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел ще се срещне по отделно с всеки от тях, за да търси изглаждане на различията между страните-платци и получатели, които имат различни очаквания за финансирането през европейския бюджет за 2021-2027 г. 25% от бюджета на ЕС ще бъде предназначен за проекти, свързани с климатичните цели на Съюза, решиха лидерите.
“Това е най-трудният бюджет в европейската история заради Brexit, защото означава, че някои страни членки ще трябва да плащат повече, а други да получат по-малко, отколкото са свикнали”, коментира Мишел, за когото срещата е първа след избора му на мястото на Доналд Туск.