Стихове на две поетеси от община Мездра намериха място в Алманах „Детски истории 2020“

Стихове за деца на две поетеси от община Мездра - Цветинка Стоянова и Дарина Цветкова, намериха място в Алманах „Нова българска литература. Детски истории 2020“. В сборника - поезия и проза, издаден за пета поредна година от Фондация „Буквите“, са включени произведения в мерена и немерена реч на 40 съвременни автори - деца до 16-годишна възраст и възрастни, в т. ч. наградените творби в Четвъртия конкурс за приказки. 
Цветинка Стоянова, която е старши специалист „Труд и работна заплата“ в Общински център за социални услуги и дейности - Мездра, е представена в алманаха със стиховете за деца „Рожден ден“, “Нежно стихче за вълшебни сънища” и „Самодивка“. 
Цветинка Стоянова има издадени две детски книжки - „Самодивка“ (2018 г.) и „Караконче Тонче и Сашко от София“ (2019 г.), а в момента подготвя за печат книга в помощ на деца без родители от сиропиталища, която ще бъде издадена в Москва. 
Дарина Цветкова, която е член на Литературен клуб „Христо Ботев“ - Мездра, на Художественотворчески клуб „Ковачница“ - Игнатица и на Художественотворчески клуб „Факел“ - Зверино, е представена в алманаха с две стихотворения за деца - „Попара“ и „Космичен град“, и с четири гатанки. 
Дарина Цветкова има издадени 11 книги - стихосбирките „Пречистване“, „Съзерцание“, „Необятност“, „Ех...“, „Тинтява“, „Обичник“, „Жива“ и „Слънчогледи“, новелата за юноши „Сърчице златно“ и поетичните сборници за деца „Цветна дъга“ и „Водолейче“. 
Алманах „Нова българска литература. Детски истории 2020“ ще бъде представен официално на 31 май 2020 г. (неделя) от 13 часа пред паметника на Радой Ралин в София, а от 19 часа същия ден сайтът за нова българска литература „Буквите“ организира Виртуална премиера с участието на авторите, които за включени в алманаха. 

*** 
Нежно стихче за вълшебни сънища 

Спинкай сладко, мъничко дете, 
подай ръчичка на Сънчо да те заведе 
в най-вълшебната страна, 
там, където има чудеса. 
Вземи си сънена магия, 
полети на пухкавото облачно одеяло, 
изтегни се като коте, 
малко, мъркащо и бяло. 
Нежна музика, като въздишка във нощта, 
трепти по лунната пътека на притихнала река, 
Спи, мъниче, очички затвори 
и със Сънчо полети. 
Вземи приспивен прах от златните звезди 
и с малката ръчичка грижовно поръси 
всичко на земята, сладичко да се наспи – 
и котето, и кучето, и уморените треви, 
спи, мъниче, спи. 

Цветинка Стоянова

Галерия