България харчи най-много в Централна и Източна Европа, за да се справи с К-19 кризата

Кабинетът ще похарчи суми, възлизащи на 10.7% от брутния вътрешен продукт на страната, за да се опита да понижи ефектите от настоящата криза, което поставя страната на трето място по най-високо увеличаване на разходите, сочи ново изследване на Seenews, цитирано от money.bg. 
Пред България са само Словения и Сърбия.
Същевременно страната е застрашена по линия на износа, който може да се свие заради разпространението от коронавируса.
България има второто най-високо съотношение на експорта към брутния вътрешен продукт от страните в региона и свиването му може да забави сериозно растежа.
Затова има среден риск, че БВП ще достигне стойността си от миналата година през 2021 г.
Анализът на медията включва показатели като мерките на властите срещу коронавируса в единадесетте изследвани държави, икономически политики срещу пандемията и кризата, дълговия риск, индустриалното производство, секторния и кредитния риск, кредитните рейтинги, пазара на труда, данъчния и експортния риск, прогнозата за растежа на БВП и ефектите върху брутната добавена стойност.
В най-добра позиция за справяне с ефектите от коронавируса в региона е Албания, чиито силен земеделски отрасъл може да я изтегли обратно към растеж.
При това, страната има високи шансове за възстановяване, без да харчи големи суми - тя ще разходва средства на стойност само 2.8% от БВП за целта.
Молдова също може да се възстанови успешно, отново благодарение на добре развития си селскостопански отрасъл. Тя обаче е застрашена от спадове в частното потребление и капиталовата формация на частния сектор.
На другия полюс е регионалният лидер по харчовете - Словения.
Тя ще разходва суми, равняващи се на над 13% от брутния си вътрешен продукт, но въпреки това нейният БВП няма да се възстанови до равнището си от 2019 г. догодина.
"Въпреки това, Словения е най-малко изложена на шокове при БВП, идващи от частното потребление и брутните капиталови разходи", посочват от Seenews.
"Тези два компонента формират едва 52% от БВП през 2019 г., което даде на страната достатъчно свобода по време на пандемията."
Картинката в Румъния е сходна. Тя имаше изключително ниска безработица преди разразяването на кризата и прогнозата е, че скоро същата норма на заетост трудно ще бъде достигната. Както и Словения, тя няма да постигне равнището на БВП от преди рецесията догодина.
"Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза", пишат от Seenews.
"Първото е, че повечето държави от региона имат ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение.
От гледна точка на здравеопазването, повечето страни в Югоизточна Европа действаха решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничаване на заразата.
Коефициентите на заразяване в региона бяха далеч под глобалните нива по времето, когато страните по целия свят започнаха отново да отварят икономиките си."
Същевременно, според анализаторите, водещите отрасли в повечето държави са именно секторите, които се очаква да бъдат най-силно ударени от кризата, докато печелившите индустрии от коронавируса формират относително малък дял във всички тях, което ще попречи те да се превърнат в балансиращ фактор.
"Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания", посочват изследователите.
"Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г."