Всеки втори младеж у нас - мамино детенце, българите живеят при родителите си средно до 30 г.

През 2019 г. делът на младите хора на възраст 25-34 г., които живеят с родителите си, варира в страните членки на ЕС от под 10% в Дания /4%/, Финландия /4.8%/ и в Швеция /5.7%/ до над половината в Словакия /56.4%/, Гърция /57.8%/ и Хърватия /62%/. В България делът на младежите, живеещи с родителите си, е 48.8 на сто за миналата година. Това показват публикувани днес данни на статистическата служба Евростат.
Напускането на родния дом често зависи дали младите хора са във връзка или учат, както и от нивото на финансовата им /не/зависимост, пазара на труда, цените на наемите, но и от културни особености.
Средно в Евросъюза младите напускат семейната къща на 26.2 години, сочат данните за 2019 г. Но тази възраст варира значително в отделните държави.
Най-млади напускат дома шведите /17.8 г./, датчаните /21.1 г./ и финландците /21.8 г./. Докато в южните страни членки младите хора се преместват на около 30-годишна възраст. Най-дълго при родителите си остават хървати /31.8 г./ и словаци /30.9 г./ Следват италианци /30.1 г./ и българи, които се изнасят средно на 30-годишна възраст.
Мъжете остават по-дълго в дома на родителите от жените в почти всички страни членки. Единственото изключение е Люксембург.