Хранителните фибри се борят с пораженията от грипа

Хранителните фибри имат защитен ефект по отношение на хроничните възпалителни заболявания, намалявайки имунните отговори с участието на късоверижни мастни киселини. По този повод са изказани съмнения, че в случай на вирусна инфекция, тези противовъзпалителни свойства могат да нарушат развитието на защитния имунитет. Противно на това, лабораторни модели разкриха, че богатата на фибри храна при грипна инфекция подобрява възстановяването и преживяемостта при грип по два начина.
От една страна, този тип диета повлиява дейността на костния мозък, по такъв начин, че се намалява мобилизацията на неутрофилите към дихателните пътища, което ограничава тъканните увреди, възникващи там при борбата с вируса.
От друга страна, извлечените от храната късоверижни мастни киселини подсилват дейността – на CD8 лимфоцитите, подобрявайки техния метаболизъм.
По този начин хранителните ферментиращи фибри и късоверижни мастни киселини накланят везните на имунния баланс както на първичния, така и на адаптивния имунен отговор в такава посока, че както и да се ускори излекуването на грипната инфекция, така и да се ограничат пораженията за органите от имунния отговор.

Фибри и хронични възпалителни заболявания
Вече са добре документирани благоприятните ефекти на хранителните фибри и техните ферментационни продукти, особено на късоверижните мастни киселини върху широка гама от хронични възпалителни заболявания. Доказа се, че влиянието на хранителните фибри върху имунната система се простира далече извън пределите на стомашно-чревния тракт и може да повлияе периферни имунни отговори в тъкани като белия дроб и мозъка. Ферментационните продукти на фибрите като ацетат, пропионат и бутират потискат имунните отговори, имайки ефект на няколко нива – върху дендритните клетки, макрофагите, неутрофилите и регулаторните Т-лимфоцити. Лабораторни модели подсказват, че консумирането на храни, богати на ферментиращи фибри, може да има защитен ефект срещу възпалението от дихателни алергени. Продуктите от ферментацията на тези фибри повлияват по такъв начин имунната система, че повишават натрупването на дендритни клетки в дихателните пътища, които по-слабо представят алергена на Т-клетките. Впоследствие това е промяна в хода на имунния отговор и по-добра дихателна функция. За съжаление, дали потискането на този патологичен в случая имунен отговор би могло да има отражение върху едно общо отслабване на имунитета в зоната и евентуално повишена податливост към инфекции все още не е известно.

Фибри и грип
Инфекцията с грип А е едно от най-разпространените вирусни заболявания по целия свят, годишно заразявайки между 5 и 20 % от популацията – според данни на СЗО, свързано по този начин със значима болестност и смъртност. Експерименти стигат до извода, че хранителните фибри и късоверижните мастни киселини подобряват изхода от грипната инфекция по двата описани по-горе начина. Инулинът променя чревния микробиом. Съдържанието на хранителните фибри може да модулира съотношението на различните видове бактерии в чревния микробиом.  Доминирането на инулина – вид хранителна фибра – доказано води до доминиране и на два рода бактерии – бифидубактерия и бактеройдес. Тези условия водят до продукция на по-голямо количество ферментационни продукти, особено на бутират, като количеството му се повишава не само в червата, но и в другите тъкани. Ретроспективни лабораторни модели демонстрират, че в такива случаи в дихателните пътища се откриват по-малко количество възпалителни инфилтрати, по-малко тъканна увреда и хеморагии след инфекцията.

За кои фибри да се оглеждаме?
Фибрите представляват разнообразна група въглехидрати, които човешкият организъм няма възможност да разгради. В основната си част те преминават през стомашно-чревния тракт в непроменен вид. Ферментиращи фибри са тези, които могат да бъдат разградени от бактериите в чревния тракт, а резултатът от това разграждане са късоверижните мастни киселини. Основните фибри от тази група са пектините, бетаглюканите, инулинът и олигофруктозата. Най-добрите хранителни източници на тези фибри са бобовите растения и зеленчуците, а за пектина – ябълките. Обикновено дозата от една чаша от тези храни осигурява половината от дневните препоръчителни нужди. Не бива да се забравя, че ферментацията е химически процес, при който се отделят газове и консумацията на голямо количество на такива храни може да предизвика флатуленция – газообразуване – и стомашен дискомфорт, особено за хората, които не са свикнали да се хранят с богата на фибри храна, както и тези с чревни заболявания.