Вижте всички решения на правителството днес, 30 декември

Вижте всички решения на правителството днес, 30 декември

Правителството прие Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване с хоризонт до 2030 г. Документът очертава стратегическата рамка за развитие на политиките, свързани с преодоляването на бедността и насърчаването на социалното включване през следващото десетилетие. Основната цел на планираните мерки и дейности е подобряването на качеството на живот на уязвимите групи и създаването на условия за тяхната пълноценна реализация чрез адекватно подпомагане на доходите, включване на пазар на труда и достъп до качествени услуги.

Стратегията ще се изпълнява чрез тригодишни планове за действие, които ще включват конкретни мерки и дейности, отговорни институции, финансови средства и индикатори. Тяхната е цел е изпълнението на приоритетите за устойчива интеграция пазара на труда на неактивни и безработни лица, осигуряване на равен достъп до качествено предучилищно и училищно образование и качествено здравеопазване.
Приоритет на стратегическия документ е и създаването на достъпни и качествени социални и интегрирани услуги и интегрирана подкрепа, както и ефективната и целенасочена финансова и материална подкрепа на нуждаещите се. Сред най-важните цели е и осигуряването на достъпна архитектурна, институционална, информационна и транспортна среда, подобряването на жилищните условия на уязвимите групи и подкрепа на бездомните.

Финансирането на стратегията ще се осъществява в рамките на средствата, планирани по бюджетите на отговорните институции чрез държавния бюджет за съответната година и със средства от Европейските фондове.

Правителството увеличи размера на минималната и максималната студентска стипендия

Министерският съвет актуализира размера на минималната и максималната месечна стипендия за българските студенти, като минималната се увеличава от 70 на 85 лева, а максималната от 150 на 180 лева. Мярката ще влезе в сила от началото на втория семестър на учебната 2020/2021 година. Повишаването на студентските стипендии е в синхрон с държавната политика за стимулиране на студентите да полагат повече усилия за постигане на по-високи резултати в учебния процес и подобряване на качеството на обучението, както и доближаването му до очакванията на работодателите.

Допълнен е и механизмът за определяне на средствата за стипендии по висши училища, като за българските и чуждестранни докторанти те се планират съобразно броя на продължаващите от предходната година (според броя на месеците) и утвърдения нов прием, а за чуждестранните студенти (без средствата за стипендии за първата година на обучение на приетите по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен) - съобразно броя на стипендиантите от предходната година, новоприетите след средно образование и утвърдения прием след виеше образование.

Със Закона за държавния бюджет за 2021 г. е предвидено увеличение с 6 млн. лева на субсидията на държавните висши училища за стипендии на студентите и докторантите, което ще даде възможност на тези училища да повишат размера на стипендиите, предоставяни по успех и/или доход с 20%, каквото е и предлаганото увеличение на минималния и максималния размер на тези с стипендии.

С друго правителствено постановление е одобрен допълнителен трансфер в размер на 392 490 лв. чрез бюджета на МОН за 2020 година за Българската академия на науките. Средствата ще послужат за провеждане на изследване от страна на Института за изследване на населението и човека към БАН.

Осигурени са средства за продължаването на програмата за топъл обяд за най-нуждаещите се през 2021 г.

Правителството даде съгласие Управляващият орган на Оперативна програма за храни и/или основно материално подпомагане от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица в България за периода 2014-2020 г. да сключва договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 11,17 на сто над определения бюджет на оперативната програма във връзка с необходимостта от финансиране на мерки и дейности за подкрепа на най-нуждаещите се лица в условията на кризата, предизвикана от COVID-19.

По този начин ще се осигурят допълнително 26 941 126 лева, с които ще се даде възможност програмата за предоставяне на топъл обяд да продължи и достигне до повече хора чрез включването на допълнителни общини. Средствата ще бъдат осигурени по линия на инициативата на ЕК за преодоляване на последствията от кризата - механизма REACT-EU.

На 23 ноември правителството разреши Управляващият орган на оперативната програма за храни да сключва договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер до 5 на сто над определения й бюджет. С това решение бяха осигурени 12 058 874 лв., с които се обезпечи предоставянето на топъл обяд за най-малко 50 000 нуждаещи се в периода от 1 януари до 27 април 2021 година.

Удължава се срокът за предоставяне на услуги и справки с действащата информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър

С три години се удължава срокът, в който ще могат да се ползват някои от услугите и справките, предоставяни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, за които бе предвидено да спрат да се предоставят до края на 2020 г. Това е записано в проект на Постановление, с което се изменя Тарифа №14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитите и благоустройството и от областните управители.

Така до края на 2023 година граждани и юридически лица, нотариуси и представители на ведомства и общини ще продължават да могат да заявяват и да получават препис-извлечение от кадастралния регистър на недвижимите имоти, списък с координати на подробни точки, копие от кадастрална карта или на част от нея в графичен или в цифров вид, при досегашните условия, вид и такси, определени за тях.

До края на 2023 година информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър ще бъде надградена с нови функционалности. В резултат на това след този срок ще има възможност, вместо посочените по-горе справки и услуги, да бъдат предоставяни: справка за данни от кадастралната карта и кадастралните регистри и/или от специализираните карти, съдържаща данни, избрани от заявителя; справка за границите на административно-териториалните единици и териториалните единици, включително землищни граници, както и справка от информационно-административната карта. От системата ще се предоставя също извлечение от кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти за поземлен имот, за сграда или за самостоятелен обект към минал момент; извлечение от кадастралната карта и кадастралните регистри и/или от специализираните карти по видове данни, избрани от заявителя; извлечение за границите на административно-териториалните единици и териториалните единици, включително землищни граници; извлечение от информационно-административната карта.

Правителството се разпореди с имоти

Правителството прехвърли на община Велико Търново собствеността върху имот - частна държавна собственост, намиращ се в местността „Дервеня“, в гр. Велико Търново. Теренът е с площ 1567 кв. м и попада в границите на общински обект от първостепенно значение. Върху него се предвижда изграждане на геозащитни съоръжения - анкери от пилотно-анкерната укрепителна система и други необходими съоръжения за укрепителни мероприятия на свлачище над ул. „Трапезица“, северно от хълм „Трапезица“ в гр. Велико Търново.

С друго правителствено решение се дава съгласие за замяна на недвижим имот на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, гр. Варна с друг - собственост на „Казаков инвест“ ЕООД. И двата имота се намират в район „Одесос“ в гр. Варна. Имотът на ВиК дружеството представлява незастроен терен на ул. „Македония“ № 12 с площ 201 кв. м, който не се използва ефективно. Той ще бъде заменен за апартамент с площ 143,19 кв. м, разположен на шестия етаж в сграда на ул. „Рали Мавридов“ № 30. ВиК Варна е търговско дружество от системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с 51 % държавно участие в капитала и 49 % общинско участие, представлявано от общините на територията на област Варна. Съгласно разпоредбите на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за разпореждане с недвижими имоти на дружеството е необходимо решение на Министерския съвет по предложение на органа, упражняващ правата на собственост в капитала. За вземане на решение за замяна на имотите ще бъде проведено общо събрание на съдружниците на „ВиК - Варна” ООД, а замяната ще бъде на база определени от независим оценител пазарни цени.

Министерският съвет възложи на Агенцията за публичните предприятия и контрол да извърши приватизация чрез електронен търг на имот - частна държавна собственост. Имотът се намира в гр. Кърджали, бул. „България“ № 105 и представлява терен с площ от 25 558 кв. м. Приватизацията е по предложение на областния управител на област Кърджали, в чието управление е имотът. Същият не е необходим на Областната администрация, както и на други регионални структури на ведомства.

Правителството отпусна също така 1,4 млн. лв. за извършване на ремонтни дейности и осигуряване на оборудване в съществуващи сгради в Симитли и Стара Загора, в които да бъдат временно настанени потребители от домовете за хора с умствена изостаналост и психични разстройства в селата Куделин и Говежда. Сградите, които ще бъдат реновирани, са в близост до областни центрове с възможност за адекватни медицински грижи, рехабилитация и социална подкрепа.

Одобрени са резултатите от българското участие в ресорни срещи на министри на държавите-членки на ЕС

Правителството одобри резултатите от участието на българското участие в неформалната видеоконференция на Съвета на ЕС по конкурентоспособност в частите „Вътрешен пазар и индустрия" и „Космическо пространство", проведена на 19 и 20 ноември.

В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ се проведе ориентационен дебат на тема „Оползотворяване на максимума от възстановяването: по-динамична, устойчива и конкурентна европейска индустрия чрез инвестиции в зелената трансформация #чиста индустрия". Подчертано бе ключовото значение на зеления преход на европейската индустрия и значимостта на енергоемките индустрии за постигане на климатична неутралност и климатичните цели, както и ролята на цифровизацията в този процес. Министрите се обединиха около необходимостта обявената актуализация на Индустриалната стратегия за Европа да включва мерки в подкрепа на инвестиции в зелени иновации и повече общоевропейско сътрудничество в зелени ключови технологии. Акцент бе поставен върху важността на напълно функциониращ единен пазар, особено в областта на услугите, на стабилна регулаторна среда, както и на реформа на законодателството относно конкуренцията и държавните помощи.

В частта „Космическо пространство" Съветът обсъди ролята на Европа в глобалната космическа икономика с акцент върху значението на космическата политика за конкурентоспособността и стратегическата автономност на ЕС. По отношение на насоките за европейския принос при определяне на основните принципи на световната космическа икономика редица държави членки изразиха подкрепа за осигуряването на надежден и сигурен достъп до космоса за ЕС, реализирането на съвместни проекти с глобалните партньори на ЕС, както и задълбочаването на взаимообвързаността на космическия сектор с останалите икономически сектори, което ще разкрие нови пазарни възможности и капацитет за иновативни бизнес модели.

На 27 ноември се проведе неформална видеоконференция на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз в част „Научни изследвания“. В рамките на видеоконференцията се обсъдиха новите инвестиционни цели и приоритети за научни изследвания и иновации, предложени в Съобщението на Европейската комисия относно „Ново Европейско научноизследователско пространство (ЕНП) за научни изследвания и иновации“ от тази година. България приветства Съобщението на Европейската комисия, а заместник-министър Карина Ангелиева ги определи като важни постижения за бъдещето на научноизследователското пространство в Европа през следващите години.

Заместник-министърът посочи, че е необходимо да се предприемат следващите стъпки за постигане на целите на ЕНП. По думите й гражданското общество трябва да бъде въвлечено в тези процеси, за да може научните изследвания и иновациите да имат по-голямо въздействие както върху обществото, така и върху икономиката. Тя допълни, че приоритетни следва да бъдат и отворената наука и комерсиализацията на научни продукти.

По време на форума представителите на държавите членки на ЕС поставиха фокус върху необходимостта от връзка между научноизследователския и образователния сектор на национално и европейско ниво. В рамките на форума бе представена и информация относно актуалното състояние на законодателните предложения, както и някои нови инициативи в сферата на науката и иновациите.

Неформална видеоконференция на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси, част „Здравеопазване”, се проведе на 2 декември. Здравните министри обсъдиха европейските законодателни проекти за създаване на Европейски здравен съюз, които предвиждат мерки за по-ефективен контрол и действия на Общността при бъдещи епидемии. Държавите членки посочиха, че предложените законодателни мерки следва да бъдат съобразени с нуждите на европейските граждани, да отчитат националните специфики, да бъдат реалистични, финансово обезпечени и с конкретни измерими резултати.

В рамките на втората сесия на Съвета, министрите обсъдиха Фармацевтичната стратегия за Европа, като подчертаха необходимостта от гарантирането на достъпа на европейските граждани до лекарства на разумна цена. В точка „Разни“ бяха обявени здравните приоритети по време на предстоящото португалско председателство: COVID-19, Европейски здравен съюз, оценка на здравните технологии, правна рамка за обмен на здравни данни.

Променя се размерът на задължителните инвестиции на концесионера в „Пристанищен терминал Бургас Изток-2”

Кабинетът одобри промени в свое Решение № 337 от 10 юни 2019 г. за удължаване срока на договора за концесия на „Пристанищен терминал Бургас Изток-2”, с които се отстранява допусната техническа грешка. Установеното несъответствие се изразява в наличието на разлика между посочения в РМС № 337 размер на задължителните инвестиции за срока на концесионния договор, и договорения размер на инвестиционните задължения между концедента и концесионера.
Размерът на задължителните инвестиции, които концесионерът трябва да извърши в пристанищна инфраструктура, се увеличава с 30 000 евро и се равнява на 122 863 233 евро.

Одобрени са промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се регулира фазата на изплащане от втория пенсионен стълб

Правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, с който се регулира фазата на изплащане от втория пенсионен стълб. С промените се предвижда въвеждането на три вида пенсионни продукти, които ще се изплащат от универсалните пенсионни фондове (УПФ): пожизнена пенсия за старост, разсрочено и еднократно изплащане на средствата по индивидуалната партида на всеки осигурен.

Планира се пожизнена пенсия за старост да се изплаща, когато размерът на средствата по индивидуалната партида на осигуреното лице позволява отпускането й в месечен размер не по-малък от 15% от минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разсрочено изплащане на средствата по индивидуалната партида се предвижда, когато средствата по партидата на осигурения са недостатъчни за отпускането на пожизнена пенсия за старост, но надвишават трикратния размер на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Еднократно изплащане на средствата по индивидуалната партида се предлага в случай, че пенсионните спестявания на осигурения във универсален пенсионен фонд са по- малки от трикратния размер на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Със законопроекта се регламентират основните правила за отпускане, изплащане, преизчисляване или актуализиране на пенсиите, както и правата на наследниците на осигурените лица и пенсионерите от УПФ. Изрично е предвидено, че гарантираният размер на допълнителната пожизнена пенсия за старост и на разсроченото плащане не може да бъде по-малък от този, изчислен на база сумата на брутния размер на преведените от Националната агенция за приходите и Националния осигурителен институт осигурителни вноски за съответното осигурено лице.

Целта на законопроекта е да се създаде пълно и непротиворечиво регулиране на фазата на изплащане от втория пенсионен стълб, което би улеснило информирания избор на лицата, подлежащи на допълнително задължително пенсионно осигуряване. В тази връзка в законопроекта се предлага промяна на срока, в който лицата могат да упражнят правото си на избор на осигуряване. По този начин за първите групи осигурени лица се гарантира по-продължителен период за запознаване със законовите промени. Създава се и възможност те да направят по-точна преценка относно размера на бъдещите си пенсии в зависимост от натрупаните средства по индивидуалните им партиди в период, максимално близък до пенсионирането.

Предвижда се лицата, които навършват възрастта за пенсиониране от 2022 г. до 2025 г. включително, да могат да упражнят правото на избор на осигуряване до 1 година преди тази възраст. Този период се увеличава плавно до 2038 г., когато осигуряването ще може да се променя не по-късно от 5 г. преди навършването на възрастта за пенсиониране.

Приети са промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето

Правителството одобри промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Измененията основно са свързани с привеждане на неговите разпоредби в съответствие най-вече със Закона за закрила на детето, Закона за социалните услуги и Семейния кодекс.
С новите текстове се прецизира контролната дейност на Държавната агенция за закрила на детето. Регламентира се редът за ползване на заместваща грижа в определени случаи. Прецизират се и разпоредбите относно финансовите помощи и се актуализират техните размери. Намалява се и административната тежест за семействата, които кандидатстват за получаване на финансова помощ.

Командировъчните на служителите на МВнР зад граница ще бъдат ограничени и през 2021г.

Служителите в българските дипломатически мисии няма да получават командировъчни средства по време на отпуск, както и за празничните и почивни дни и през 2021 г. Това постановление прие днес правителството.

Командировъчни, при такива случаи, не се изплащат от 2011г. насам, след влязло в сила постановление към Наредбата за командировъчните средства при задграничен мандат. Промените тогава са направени заради ограничения в бюджета на МВнР.

Бюджетната рамка на дейността на министерството за 2021г. налага този подход да бъде запазен.

МС одобри допълнителни разходи по бюджета на КЕВР

Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за 2020 г. чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за същата година.
Постановлението се приема с оглед необходимостта от обезпечаване на допълнителни разходи по бюджета на КЕВР за 2020 г., за да може да бъде изпълнено решение на Административен съд-София-град от месец февруари 2019 г. потвърдено с решение на Върховния административен съд от декември 2019 г., с което КЕВР е осъдена да заплати на „ТЕЦ-Бобов дол“ ЕАД обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във връзка с отмененото от ВАС като незаконосъобразно Решение № ТЕ-023 от 29.05.2014 г., в частта по т. 1, на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Срокът за изплащане на компенсации за запазване на заетостта в секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“ се удължава до 31 март 2021 г.

Срокът за изплащане на компенсации с цел запазване на заетостта в размер на 290 лв. месечно на работниците и служителите и самоосигуряващите се лица от секторите „Транспорт“, „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Туризъм“ се удължава до 31 март 2021 г. Това реши правителството с одобряването на промени в Решение № 429 за определяне на условията и реда за изплащане на финансова подкрепа по тази мярка за съхраняване на работните места в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.

инансовите средства, необходими за изплащане на компенсациите ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, като определеният бюджет е увеличен и ще бъде в размер на 80 млн. лв. Компенсации ще се изплащат след получаване на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на помощта с вътрешния пазар.

Работещите във временно затворените заради COVID-19 икономически дейности от 2021 г. ще получават компенсация в размер на 75% от осигурителния им доход

Правителството прие промени в Постановление № 325 на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работещите в икономически дейности, чиято дейност е временно преустановена с акт на държавен орган в периода на извънредното положение или извънредна епидемична обстановка. Съгласно измененията от 1 януари 2021 г. хората, наети с трудов договор на 8-часов работен ден, ще имат право да получат финансова подкрепа в размер на 75% от осигурителния им доход за месец октомври 2020 г.
В случаите на непълно работно време компенсацията ще се определя пропорционално на уговореното работно време в трудовия договор, действащ през периода на неплатен отпуск, за който се изплащат компенсации.

Предвид бавното възстановяване на икономиката от наложените принудителни мерки и продължаващото разпространение на COVID-19 в България правителството удължава срока за изплащане на финансова подкрепа на работниците и служителите в неплатен отпуск до 31.03.2021 г. Тя ще се изплаща за не повече от 60 дни в рамките на календарната година, в която наетите са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложените заради COVID-19 ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети.

Финансовите средства, необходими за изплащане на компенсациите са осигурени от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ чрез финансовия механизъм REACT-EU. Запазват се условията и реда за кандидатстване и получаване на финансовата подкрепа.

Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители до края на месец март 2021 г.

Правителството прие промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства на работодатели за запазване на заетостта на работници и служители в сектори и икономически дейности засегнати от разпространението от COVID-19. Промените предвиждат удължаване на срока за изплащане на средствата до 31 март 2021 г.

Средства ще се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са отпуск на основание чл. 173а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена поради въведени временни ограничения на дейността. Работниците и служителите следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020 г.
Размерът на подкрепата от държавата ще е в размер на 60 на сто от осигурителния доход и 60 на сто от дължимите от работодателя осигурителни вноски за месец октомври 2020 г.

До 15 януари 2021г., работодателите ще могат да подават заявления за изплащане на средства за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г., Заявленията ще се разглеждат и финансират по досегашния ред.
Финансовите средства, необходими за реализация на мярката, ще бъдат за сметка на бюджета на Националния осигурителен институт и ще се превеждат на съответния работодател по банков път от Националния осигурителен институт.

Правителството даде възможност за изграждане на параклис на територията на болница „Света Анна“ в София

Министерският съвет прие Решение за учредяване на възмездно безсрочно право на строеж в имот – публична държавна собственост за изграждане на обект: „Обществено обслужваща сграда – православен параклис“, в полза на МБАЛ „Света Анна – София“ АД.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването

Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 125 милиона лева по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2020 година с цел осигуряване на ваксини в борбата с пандемията от COVID – 19.

Българското правителство отпусна 100 000 евро първоначална помощ на Хърватия за преодоляване на щетите от труса

Министерският съвет реши да отпусне 100 000 евро първоначална помощ на Хърватия за преодоляване на щетите от земетресението, при което при първоначални данни загинаха седем души. Българската помощ ще бъде насочена към две емблематични сгради в Хърватия, свързани и с българската история - Горноградската гимназия и Хърватската академия на науката и изкуствата.

30.12.2020, 16:28 часа
530 0
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha