Стилиян Чомаковски: Обичам родното си място и знам формулата на успеха /снимки/

Стилиян Чомаковски е проспериращ млад човек, който милее за родното си село и всеки ден се старае да го направи по-добро място за живеене. Един от най-успешните земеделци от Северозапада съчетава умело земеделието и финансите – едновременно е зърнопроизводител и финансист с усет към бизнеса, с голям опит в сделките на Българската фондова борса и международните финансови пазари. Стопанството му обработва близо 13 000 дка земя в землището на село Търнава.
Господин Чомаковски е един от големите дарители в района, подкрепящ редица спортни и културни мероприятия, като държи каузите, зад които застава, да бъдат политически неутрални. Създава и финансира собствен танцов състав – „Чом Стил“ – важна част от самодейните инициативи, провеждани в Търнава. Основен дарител и на църковния храм в родното му село – „Св. ап. и ев. Лука“, който благодарение на неговата помощ е почти изцяло реставриран. Освен културните събития, които подпомага, Чомаковски застава и зад множество спортни мероприятия, подкрепящи развитието на тениса на корт и колоезденето в района, както и различни конкурси за красота, провеждани в Северозападна България.

Г-н Чомаковски, Вие сте човек, който има голямо сърце и доказателство за това е фактът, че не спирате да дарявате пари на църквата и подкрепяте един от най-големите храмови празници в Северозападна България с голям курбан. Разкажете за курбана.
Курбанът е непосредствено свързан с храмовия празник в село Търнава. Провежда се на 18 октомври. Прави се за здраве и берекет, за да донесе „благодат“ за всички хора – както за живущите в селото, така и за множеството гости, които идват специално заради него. Щастлив съм, че за по-малко от десет години, провеждането му се превърна в традиция, която събира все повече и повече хора – ако в първата година на провеждането му, около църквата се събраха 20-30 души, то на последния храмов празник, хората бяха над 500. Това показва, че вървим в правилната посока, че активно подкрепяни от местната власт, в лицето на г-жа Габриела Раловска – кмет на селото, успяхме да превърнем църквата в обединител и средище, събиращо хора от различни прослойки на обществото, с различни възгледи и политически пристрастия. На празника присъстват млади и стари, хора от различни етноси, партийни лидери, други арендатори, тоест успяваме да загърбим различията си в името на нещо по-ценно. Което считам за особено важен урок, особено в тежките времена, в които живеем. Именно, защото държа празникът да обединява хората, държа изцяло, на 100% , аз да финансирам провеждането му – това ми дава свободата да мога да погледна хората в очите и да им заявя, че събитието се провежда изцяло безкористно, че не е обвързано с политически или други зависимости и че има по-голям смисъл.
Празникът на църквата „Св. ап. и ев. Лука“, се превърна в най-големия празник с такъв характер в областта, смело го заявявам.  Доказателство за неговата значимост е и фактът, че в последните две години от провеждането му Негово Високопреосвещенство Врачанският митрополит Григорий също присъства, благославяйки провеждането му и хората, които присъстват. След извършване на църковната литургия, се пристъпва и към самия курбан. Курбанът се приготвя от популярен готвач – в последните години идва Иван Звездев, а преди това – Ути Бъчваров. Иска ми се църковният празник да бъде съчетан освен с вкусна храна и със здравословна такава. Да бъде повишена хранителната култура на хората, да бъде показано разнообразието и множеството вкусови качества на храната. Последният път, например, раздадохме на присъстващите на празника около 500 хляба от над десет различни вида. И виждам, че инициативите биват посрещнати радушно от хората, при това не само от местните. На всеки следващ празник, гостите на селото, ставата все повече. Уважаван гост  на празника е изпълнителният директор на Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ г-н Дилян Петров.

Какво ново да очакваме за храмовия празник през 2021 година?
Предвид времето, в което живеем и пандемията, която малко или много ни кара да сме предпазливи в плановете, които правим, все още не мога да посоча конкретни събития, които ще съпътстват празника. Иска ми се и през 2021г., да успеем да обединим хората, да събудим интереса им към православието и родното, към вярата и родината. Идеята ни е през тази година да се включат в приготвяне на повече местни специалитети повече хора от района, а гост-готвачът да е и оценител на тези, сигурен съм, кулинарни шедьоври. Добре би било по-дейно участие да вземат и хората от Бяла Слатина и съседните села, за да популяризираме идеята сред тях, да им дадем своеобразен пример и защо не един ден и те да отбелязват така своите храмови празници така.

Лесно ли Ви е да сплотявате народа, имайки предвид, че живеем в доста тежки времена?
Ще излъжа, ако кажа, че е лесно. Изискват се компромиси, хабят се нерви и време. Резултатите не винаги са очакваните, не винаги са си стрували усилията. Но нищо от това не може да ме накара да се откажа. Считам, че с воля, амбиция и упоритост, всяка цел може да бъде изпълнена. В последните години се вижда забележителна промяна в хората от селото. Положителна промяна. Габриела Раловска умее да бъде обединител. Бих се радвал, ако и аз съм част от тази промяна. Важното е доверието. За мен църквата в Търнава е едно от най-ценените  места в селото. Вярвам, че тя носи утеха и смирение, така важни ни днес- за мен и за много други хора. Заради това лично подкрепих идеята на Габи преди почти 10 години и съм се погрижил храмът да е отворен за хората всеки ден – и в работни, и в почивни дни, и на празници. В областта, може би, това е единствената селска църква, която е отворена всеки ден, камбаната бие сутрин в 8 часа и следобед в 17 часа. Защото може не всеки ден да влизат хора в нея, но Господ гледа.

Не спирате да се борите за да има развитие в село Търнава. Трудно ли Ви е?
Трудно или не, мисля, че си струва. Защото винаги съм вярвал, че на човек са му нужни две основни неща, за да върви напред, за да успява – вяра и здраве. Затова и инициативите, които подкрепям, са пряко или косвено свързани именно с тях. Точно заради това подкрепям възстановяването на църквата в родната си Търнава. Защото вярвам, че духовността е важна. Заради това и искам възстановяването на църквата – като символ на вярата, да стане по начин, който да остане за поколенията. Заради това и в реставрацията й са вложени скъпи и качествени бои и материали, направени от способни иконописци. Не правя сметка какво, къде и колко съм похарчил за църквата. Средствата са си мои. Не разчитам на  помощта на държавата, считам, че начинът, който съм избрал за възстановяването на храма е по-успешен, отколкото ако това възстановяване беше направено по някой европейски. По-горе споменах, че вярвам в спорта за здраве. Заради това и спонсорирам колоезденето в района. Една от стъпките в тази насока е надпреварата по шосейно колоездене за купа „Бяла Слатина“, организирано съвместно с колоездачен клуб „Враца Велообщество“. Над 110 деца и възрастни състезатели от клубове от София, Пловдив, Враца, Варна, Габрово, Разград и Пазарджик се включиха в надпреварата през 2020 година, като се получи един истински спортен празник. Надпреварата беше в два кръга, детско-юношеско състезание и за професионални колоездачи, които се състезаваха от Бяла Слатина до село Бърдарски геран. В детското състезание най-добре се представи отборът на училище „Христо Ботев“ от село Търнава и това е истинска радост за мен, тъй като показва, че хората разбират, че спортът е важен, че може да се превърне в ежедневие за децата. И понеже вярвам в силата на личния пример и аз самият имам колело и всяка сутрин се движа с него в селото, не се возя с джип. Правя го, защото съм убеден, че това е добър пример за всички и помага както за здравето, така и за опазване на околната среда. Друг спорт, който практикувам и подкрепям е тенисът на корт в Бяла Слатина. Създадохме и клуб, за да могат децата да тренират, а тенис кортовете в града са едни от най-предпочитаните места за отдих и спорт. Макар че не съм привърженик на футбола, даже бих казал, че съм предубеден към този спорт, подкрепям го, доколкото мога, защото знам, че е важен за хората от селото. Освен спорта в Търнава, подпомагам и самодейността. 
Създадохме танцов състав , който започна работа с няколко момичета, а сега вече танцьорите в него наброяват 30 души, които вземат все повече и повече участия в различни фолклорни фестивали и печелят награди. Участват в различни  празници  и този ентусиазъм, който наблюдавам у хората, това завръщане към българския фолклор и традиции, това пазене на българското, може само да ме радва. И не на последно място, да не забравяме, че именно красотата ще спаси света. Заради това подкрепям по всички възможни за мен начини и конкурсите за красота, които се провеждат в Северозапада.

Какви бяха добивите в земеделието през 2020 година?
Годината беше много различна. Добивите, дори в един единствен  район са много разнообразни – от много високи, до изключително ниски. И както казва един емблематичен земеделец, доайенът на земеделието в окръга Боци Фучката: „първите станаха последни, а последните станаха първи“. Толкова странна година беше. А когато го попитах: „Боци, на какво се дължи това, кажи, като земеделец с опит, защо така се получи тази година?“,  той каза, че най-големият агроном е онзи „отгоре“, тоест Господ. Каза ми: „Затова е така ,Стилияне, защото тази година пропуснахме да ходим на манастир и да даряваме пари за Бога.  Затова кажи кога ще ходим на манастир.“ Истината е, че той е прав, всичко си зависи от онзи „отгоре“. Божа работа си е. Всички земеделци, които бяха положили неимоверни усилия, изкараха ниски добиви, а тези, които не бяха торили, не бяха добре обработили земите, не бяха положили кой знае какви усилия,  имаха по-добри резултати. Което е парадоксално и ни показа, че трябва да сме богобоязливи и че „този горе на небето” определя нещата, а не ние на земята. Колкото и пари да имаш, колкото и земеделска техника, не е ли с нас природата, сме загубени. Това е бизнес под открито небе. Годината е показателна и затова трябва да почитаме Господ и природата.

Вие сте второ поколение фермер като и в момента работите заедно с баща си. Какво ще ни споделите за Вашата съвместна работа?
Продължавам това, което баща ми създаде. Подкрепата на баща ми е изключително голяма, без нея не бих могъл да се справя. И може би тук е добре да споделя за мястото и ролята на семейството ми. Знам,че винаги мога да разчитам и на подкрепата на по-големия си брат, въпреки различните посоки на бизнеса, който той управлява. С баща ми работим в синхрон, „разпределили сме си ролите” в дейностите и имаме пълна симбиоза и разбирателство. И ако трябва да дам съвет, съвсем добронамерено бих казал да се вслушваме в съветите на старите хора, защото те притежават качество, което човек придобива с годините-   мъдростта. Не случайно френската актриса Жана Моро е казала, че „старите хора са като музеи… тях ги посещават не заради фасадата, а заради съкровищата, които се пазят вътре”. Използвайте мъдростта и опита на по-големите, на родителите си, доверете им се, усъвършенствайте постигнатото и продължете започнатото. Сплотеното семейство и взаимната подкрепа е нещото, което води до успехите, които постигаме.

Държавата успява ли да подпомогне българското село и да задържи младите хора в него? 
Държавата не може да направи чудеса. В последните десет години Търнава се промени. Изгради своя визия, запазвайки и обновявайки онова, което е постигнато в годините преди. Подобрена е инфраструктурата, асфалтирани са улици, обновени са тротоари. С помощта на държавата се ремонтира емблематичната за Търнава  сграда на читалището. По различни проекти се внесоха подобрения на църквата, построи се сцена на открито. Трите парка по продължението на главната улица имат своята красота и уникалност. Търнава е може би единственото село в Северозапада с работещи шест обществени чешми. Все по-често си задавам въпроса  какво правим ние фермерите и по-успяващите за благоденствието на селото и за развитието на обществото в него, достатъчно инициативни ли  сме в подкрепа на местната власт? Безспорно е,че основните проблеми трябва да бъдат решение на държавата, но и ние трябва да погледнем образно казано „в нашия си двор”. За себе си съм избрал да бъда съпричастен към всичко, което се случва в Търнава, правя това, което ме удовлетворява и се гордея се, че тук е мястото, в което се чувствам най-много АЗ.

Галерия