Разговорите между Гърция и Турция вървят към нова криза

Само преди две седмици 61-ият кръг на проучвателните разговори между турска и гръцка делегация бе отразен от двореца Долмабахче на турското президентство като успех след петгодишно прекъсване.
Действително, присъствието на турския президентски говорител Ибрахим Калън на разговорите бе сметнато за жест, че турската страна иска да "надгради" важността на събитието. Договорката за провеждане на следващия кръг в Атина в скоро време също бе изтълкувана като знак, че Турция и Гърция може би са решили да използват механизма на "проучвателните разговори" по ефективен начин.
Никой не е мислил, че ще е лесно. Всъщност от началото бе ясно, че двете страни не виждат по един и същи начин дневния ред на преговорите. Те бяха на толкова различни мнения, че човек би си помислил, че не спадат към един и същ механизъм. За турската страна мотото беше "на масата трябва да бъдат поставени всички нерешени въпроси между двете страни", докато за гръцката страна ставаше дума само за делимитиране на континенталния шелф и изключителната икономическа зона /ИИЗ/ в Егейско и Средиземно море.
Мнозинството коментатори в двете страни не очакват голям пробив. Но изявлението, че ще има 62-ри кръг проучвателни разговори в Атина в скоро време, засили надеждите, че най-малкото процесът е жив.
Развитията в последните няколко дни обаче ни показаха, че каквото и да е било уговорено в голямата зала на президентския дворец Долмабахче край бурните води на Босфора не е достатъчно устойчиво, за да осигури гладкото протичане на преговорите занапред.
Изявление на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис по време на последното му пътуване до Кипър тази седмица показа колко лесно нещата може да излязат от релсите. По време на срещата с кипърския президент Никос Анастасиадис Мицотакис каза: "Единствената приемлива рамка за решение на кипърския проблем е рамката на ООН за двузонална, двуобщностна федерация", добавяйки, че "необходимо условие за обединението на острова е пълното и бързо изтегляне на /турските/ войски". Това беше достатъчно, за да предизвика гневен изблик от страна на турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
"Казах, че може да се видя с Мицотакис, но сега виждам, че Мицотакис прибягва до провокации. Съгласихме се да започнем консултативни срещи; старото им име беше проучвателни разговори. Вторият кръг следва да започне в Атина. Но Мицотакис използва провокативен език. След тези провокации, как да се срещна с теб? Първо, научи се да не прекрачваш границата. Ако наистина искаш мир, не ме провокирай! Ти риташ преговорната маса, бягаш от нея. Ние не го правим. Ние сме на масата и ако ти продължаваш по същия начин, тогава не можем да седим на една и съща маса с теб", каза Ердоган на заседание на своята парламентарна група във вторник.
"Няма друго решение за Кипър освен две отделни държави, независимо приемате ли го или не", добави той.
Няколко часа по-късно дойде отговор и от гръцкия премиер по време на телевизионно интервю. "Виждали сме подобни изблици от Анкара и преди", заяви той. "Но оставаме твърди в позицията си".
По думите му страната, която не е в правото си, обикновено създава напрежение и условията не са узрели за среща с турския президент. Също така той посочи, че когато е имало моменти на изключително напрежение между двете страни, както миналия август, Анкара е била "достатъчно зряла, за да направи крачка назад".
Той изрази мнение, че Турция сега е изолирана заради своята политика и поради това се е върнала на масата за преговори. Гръцкият премиер настоя, че остава оптимист, "предпочитайки да вижда чашата наполовина пълна", и напомни, че Гърция е поканила Турция в Атина да продължат проучвателните разговори.
"Нека оставим лошата 2020 г. зад гърба си и да видим как можем да инвестираме върху по-конструктивен дневен ред през 2021 г.", каза той.
Какво ни говори всичко това? Има дълъг списък с нерешени проблеми между Турция и Гърция, макар че те не могат да постигнат съгласие дори за това колко са на брой тези проблеми. Когато и да бъде направено изявление, с което ответната страна не е съгласна, или едната, или и двете държави заплашват да напуснат преговорната маса. Изглежда ни предстои бурно пътуване.
А дали е така? Може би не. Нека почакаме, за да видим дали действително Анкара ще напусне масата за преговори. Да проследим събитията в Кипър и телефонната дипломация с новия екип на Байдън през следващите няколко дни. Нека наблюдаваме и регионалната дипломация на Атина с арабските страни и Израел и да се оглеждаме за евентуални стъпки от страна на ЕС или НАТО. Тъй като нито Турция, нито Гърция действат във вакуум, съдбата на техните преговори ще зависи от много повече фактори, а не само от настроението на всяка от двете страни.