Над 500 фирми у нас са фалирали за година

Над 500 са търговците, обявили несъстоятелност през 2020 г. Данните на Агенцията по вписванията показват, че през изминалата първа година от пандемията от коронавирус има 544 фирми, обявили несъстоятелност. Това означава, че средно по 45 компании затваряли след фалити.
Техният брой расте значително спрямо предходните две години. През 2018 г. броят на търговците извън борда е 448, докато през 2019 г. той е 486. Това означава, че спрямо 2018 г. има близо 100 фирми повече в показателя, а в сравнение с 2019 г. - почти 60 фирми повече. От една страна, статистиките показват, че пандемията не предизвика масови фалити, въпреки че някои от секторите като ресторантьорство, хотелиерство и транспорт бяха силно засегнати. От друга страна, става ясно, че независимо от пандемията през последните 3 години броят на фирмите, обявили несъстоятелност, расте. За периода 2018-2019 г. отчетеният от Агенцията по вписванията ръст е в размер на едва 38 фирми, докато за периода 2019-2020 г. той скача с 20 фирми и стига 58.
Справка в Търговския регистър показа, че през миналата година по приблизително 43 бизнеса затварят врати всеки месец, пише "Монитор". През януари има 49 обявени в несъстоятелност фирми, през февруари - 44, а през март техният брой пада на 23. През април спадът продължава, а в петия месец има най-малък брой фалирали - едва 12 фирми. Любопитно е да се отбележи, че разхлабването на мерките през лятото не успя да спаси бизнеса.
През юни и юли е отчетен най-голям брой фалирали - съответно 62 и 68 фирми. Иначе за периода от март до 21 декември 2020 г. броят на обявените в несъстоятелност търговци е 396.
Предходните две години показателят се запазва на близко равнище, като не пада под 350.
От 1 март до 21 декември 2018 г. има 368 търговци, обявени в несъстоятелност, а на следващата година - 379. Най-голям ръст в броя има през 2020 г., когато той е нагоре с едва 4.3%, или със 17 търговци спрямо 11 в периода 2018-2019 г. Това отново показва, че пандемията все пак не успя да изхвърли толкова много предприятия извън борда, но намали значително приходите на повечето.

Кои фирми фалират?
Трудно е да се посочи реално кой сектор е най-силно засегнат у нас, тъй като при самото си вписване в Търговския регистър търговците обикновено изброяват няколко икономически дейности в своята декларация, а не се ограничават само до една. Така например една от фирмите, фалирали през юни, посочва производството на пластмасови опаковки като своя първа дейност. В следващите редове обаче има посочени „превоз на пътници и товари в страната и чужбина“, „търговия на едро и дребно“, както и „хотелиерска, ресторантьорска, туристическа и рекламна дейност“. В такъв случай счетоводители съветват, че за основна икономическа дейност е редно да се счита тази, при която има най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение или като цяло тази дейност, при която има най-много заети, дори в бройката да влизат хора на непълно работно време.
От друга страна, може да се каже, че най-силно ударени са търговците на дребно и хората с по-малък бизнес, които разчитат на местната клиентела и на продажби, извършени на място. При затварянето на магазините и заведенията не всеки собственик успя да създаде организация за доставки за вкъщи. Това са обикновено магазини за дрехи, обувки, малки ресторанти или кафенета. Засегнати са и тези бизнеси с по-необичайна дейност. Това са търговци, предлагащи услуги, които изискват присъствието на клиента, например „стаи за бягство“ (става дума за място, където клиентът разгадава загадки, за да може да излезе за определено време), зали за рисуване, малки образователни центрове, студиа за йога или зали за обучение на танци на пилон. В тази група попадат и ресторантите с конкретен тип кухня, например индийска, японска, корейска, тайландска и пр., тъй като обикновено те не се посещават от масовия потребител.