Тони Йорданов: Ако ми бяха дали концесия, скоростният път между Ботевград и Видин щеше вече да е готов

Инвеститор №1 на Мездра Тони Йорданов разказа на нарочна пресконференция за перипетиите, с които се е сблъскал заради желанието си неговото дружество "Инертстрой-Калето" да получи концесия от държавата за изграждането на скоростния път между Видин и Ботевград. 
Бизнесменът съобщи, че е поискал от правителството на Бойко Борисов концесията на 6 юли 2016 г., като по негови думи в най-песимистичния вариант целият участък е щял да бъде готов в края на 2020 г.       
„През 2014-2015 г. инвеститорският климат у нас продължи да се влошава и имахме колебания дали да продължим да инвестираме в България. След смелостта ми да поискам да направя инвестицията в пътя започнаха проблемите ми. Полазиха държавни институции и последваха безброй проверки. Стигна се до абсурди – издаване на заповеди за спиране на наши обекти, които години наред преди това работеха безупречно, спиране на строителството на хотелски комплекс „Ариел“ и много други премеждия“, разказа Тони Йорданов.  
Според неговите разчети изграждането на участъка от пътя между Мездра и Ботевград е бил на стойност 250 млн. лв., а до момента в него са вложени 380. 
Първата копка е била направена дни преди местните избори през 2019 г., като срокът за изпълнение е 36 месеца. 
„Минаха 20 месеца, а оттогава са направени 5 км в едната посока, които в двата края са в безобразно състояние. Остават само 16 месеца, а моста на река Искър дори не е започнат. За тунелите се копае, но все още не са започнали да ги правят. Според мен само участъка Мездра-Ботевград ще бъде завършен през 2023 г., а за пътя между Монтана и Враца все още няма проект“, заяви бизнесменът. 
Тони Йорданов разказа още, че според разчетите му за изграждането на целия участък между Ботевград и Мездра са били необходими под 900 млн. лв., а само до момента на държавното предприятие „Автомагистрали“ са били преведени около 1 млрд. лв. 
Той сподели още, че в неговия проект за концесия е било заложено да работят само фирми от Северозапада, за да може парите от инвестицията да остават в региона. По груби сметки всеки работен ден в Северозапада са щели да остават по 15 млн. лв., с които дружествата да обновят техниката си, да увеличат ресурсите си и да им остават средства, които да реинвестират в нашия край. 
Тони Йорданов е имал и идея за странични инвестиции за още 1 млрд. лв., необходими за съпътстващата инфраструктура на скоростния път – хотели, сервизи, електростанции, бензиностанции, ТИР паркинг на 2 нива, заведения и други. 
По негови думи начинанието е било много сложно не от гледна точка на изпълнение, а заради отношението на държавната администрация. 
„Идеята ми беше осъществима, но не беше угодна. Даването на концесия лишаваше държавата от възможността да въздейства на процеса, защото гаранцията не се дава от нея, а от Европейския фонд за стратегически инвестиции, популярен като плана "Юнкер". Ресурсът не излиза от държавния бюджет, а от външни европейски банки или фондове, в зависимост от договорените условия с инвеститора. В този случай той е частно предприятие, а кредиторите са международни. Така в държавата влизат пари отвън, които директно водят към увеличаване на БВП“, каза Тони Йорданов. 
Той обърна внимание и на разликите в изпълнението от държавни и частни предприятия, като подчерта, че ако в първото могат да се правят много схеми за усвояване на средства, то от частния инвеститор това не е възможно. 
„Докато има „недосегаеми“ България ще продължава да е на последно място в ЕС, защото парите изтичат в нездрави структури и в държавата не се създава нов продукт“, заяви с разочарование Тони Йорданов.