Когато завият сирените през погледа на чужденец

Когато завият сирените през погледа на чужденец

Точно днес, в деня, когато почитаме паметта на един от най-големите български герои Христо Ботев, ще ви споделим едно писмо на англичанин. В него той изразява изумлението си от българската нация в деня на падналите в името на Свободата.
Споделяме писмото минути след сирените, огласили цяла България, защото се надяваме... вярваме, че именно то ще ви вдъхне онази гордост, която ни принадлежи по право, само защото сме поели първия си дъх на нашата райска земя - ГОРДОСТТА, че сме българи.
"Здравей, приятелю... Отдавна ме молиш да ти разкажа за България.
Когато за пръв път чух, как в 12 часа на 2 юни неистово завиха всички противовъздушни и противопожарни и заводски сирени в столицата... ужасно се изплаших. “Война” – помислих си за части от секундата и се заоглеждах за някакво скривалище... И в следващия момент видях нещо съвършено потресаващо: всичко спря! Не се шегувам, приятелю – в милионната столица (а, както разбрах впоследствие, и в цялата страна) спря всякакво движение – автомобилите и градския транспорт, хората по улиците и зад прозорците в работните си кабинети, учениците, гонили до преди секунда топка... Стана неестествено тихо... Уверявам те, приятелю, София е единствената столица в света, където веднъж в годината можеш да чуеш... такава тишина... Само воят на сирените!
След три минути, когато всичко се върна към нормалния си ритъм, се сетих, че са ми разказвали за някой си техен герой Христо Ботев – поет и революционер, който с присъщия на ненавършените си 30 години, а и на възбудата на епохата авантюризъм, повел на вярна смърт група също такива невръстни търсачи на остри усещания, уж обединени от мъглявата представа за “свободата на отечеството”... Всички емигранти в Румъния, те са отвлекли австрийски кораб, принудили капитана да ги свали на българския бряг и след няколко дни битки, естествено, са били напълно разбити от редовната и въоръжена до зъби турска войска... В този ден, на 2 юни, бил загинал самият Ботев (по непотвърдени данни – от “приятелски” куршум). Накратко – това е историята. Чувал я бях, но да ти кажа право, не бях особено впечатлен – приключенска му работа... Авантюризъм и малко безотговорност.Така мислех до момента, в който на 2 юни се озовах в епицентъра на тази смразяваща тишина и неподвижност...
От тогава всяка година чакам този ден за да видя, дали ще се повтори, дали ще е същото. Дали някой от по-младите няма да се зачуди защо и дали изобщо да се спира... Вече много години живея в България, пред очите ми са се променили много неща. Но тези три минути се проектират от година в година...
2 юни ме е заварвал в много от големите градове на България и в малкото планинско селце където живея. Но картината навсякъде е една и съща. Хора, спрели да помълчат, да се сетят за подвига на един не доживял христовата възраст авантюрист, да му се поклонят или, може би, да го осъдят – но така или иначе в тези 3 минути мислите на 7 милиона българи са концентрирани в едно и това едно, в крайна сметка, е страната им, България. Що се отнася до мен, чужденеца... Аз в тези три минути... обикновено изпитвам позорното чувство на завист. Да, аз завиждам – на целия български народ и на всеки българин поотделно."

02.06.2015, 08:26 часа
26852 21
Коментари

алекс

05.06.2015, 17:41 часа
тази статия ме просълзи аз работя в Словакия и това ме изпълни с гордост на 1300 км от БЪЛГАРИЯ благодаря за статията

ПАВЛИНА

04.06.2015, 23:37 часа
Точно в 12ч на 2 юни бях в центъра на Ямбол, но така и не чух сирените.Разочарована съм!

Лилия Първанова

04.06.2015, 23:24 часа
Измислена или не,статията на мен ми въздейства.Това ѝ е целта:да почувстваме,че има нещо,което ни обединявя-българското самосъзнание.Само един българин знае какво е то-"болката от ляво",но и силата,с която сме се бори и оцелявали през вековете.

Te sa vajni ne az

04.06.2015, 22:40 часа
tuka vsichki tursite kade i s koi da se zaqjdate i da se pravite na interesni. tolkova zloba i zavist lichi vuv vas che napravo shte povurna. evala golemi muje ste vsichki. tova li chakate da chuete. ako celiq svqt vi e vinoven che nemojete,nqmate kursja,jenite vi slagat roga i taka natataka. ne si izbivaite kompleksite tuka zashtoto nishto nqma da dokajete osven che mozachetata vi sa 0 na 0.

avram

03.06.2015, 15:57 часа
Дори и в Кърджали имаше вой на сирени, само,че спрелите бяхме малцинство , явно имаше доста чужденци....

Хриси

03.06.2015, 13:51 часа
Първо, Ботев не е някакъв авантюрист, а е национален герой, второ - ние се прекланяме пред подвига му - неговия и на всички загинали герои за свободата на Родината си! Това писмо нещо малко омаловажава и подценява подвига, който са извършили. Ако ги е нямало тях да поведат целия народ, едва ли някой е щял да чуе за поробената ни стр

Втори Юни

03.06.2015, 11:30 часа
Трябва да се гордеем с нашите герои И по-малко да се правим на такива. А нашите управляващи да се засрамят и отидат да копат.

до "(А)"

03.06.2015, 11:01 часа
А ти като знаеш това, което другите не знаят, защо не им го кажеш ? Понеже обичаш да се дуеш.

(А)

03.06.2015, 01:43 часа
Спирате се за почит, а дори не знаете за какво точно се е борил Ботев. Безмозъчни консуматори, нео-крепостни селяни, които се правят на коректни и начетени, просто защото така им казва някой.

една

02.06.2015, 23:55 часа
ВЯпония съществува същия ритуал за техен национален герой. Преди известно време гледах видео.
Остави коментар
Внимание! Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
capctha