Майката на жестоко убития Ники плаче на рождения му ден

Днес Николай Димитров от Враца щеше да стане на 19 години. Той обаче завинаги остана на 16. Момчето издъхна след жесток побой, нанесен му от Иван Каменов-Цофъра, Калин Димитров-Скинара и Ивайло Миланов-Акулата в нощен бар „Бирхале“ в града.
Днес, 2 години и половина по-късно, близките на Ники още не могат да намерят покой. Навръх рождения му ден майката на жестоко убитото момче написа сърцераздирателно послание във фейсбук навръх рождения ден на погубената си рожба. Нонка Лилова просълзи всичките си последователи в социалната мрежа с трогателна изповед за това как изглежда животът на едно съсипано от мъка семейство. 
Вижте думите на почернената майка:
„Днес е 24 март - рожденият ден на моето момченце Ники. Днес е денят, в който трябваше да навърши пълнолетие. Денят, в който ние - неговите близки, трябваше да се веселим, да го целуваме, да му пожелаваме попътен вятър в живота... Уви... трима убийци нахлуха в живота на семейството ми, изтръгнаха сина ми, унищожиха бъдещето на дъщеря ми, оставиха мен и съпруга ми без душа, без дъх и... сега очакват „правосъдие“. Няма такова правосъдие, не съществува правосъдие, което да ми върне живота - живота на детенцето ми и на цялото ми семейство! Какво правосъдие ще ми върне усмивката и смеха на моето слънчице, кое правосъдие ще ми върне радостта и щастието в дома ми, къде е дома ми, къде съм аз - майка, която всеки ден се моли този ад да спре - сега, на мига! Защото животът на една майка, надживяла детето си, е истински ад. Ад , който носиш в душата си, ад, който те съпровожда при всяка среща с негови връстници, ад в сънищата, когато го виждаш унизен и смазан и когато не можеш да помогнеш с нищо... Трябва да продължа, трябва да имам сили за това... От къде да ги взема? Една майка е силна с децата си, с успехите им, с мечтите за тяхното бъдеще... Една майка има място в сърцето си за всяка своя рожба и може да се раздава до безкрай. Когато мъката изтръгне душата ти целият ти свят се променя. Всичко е един свят, погледнат през криво огледало. Търсиш къде са ценностите, които си имал, къде е правдата, има ли я? Защо злото побеждава и кой ще го накаже? Няма отговори... А всичко щеше да бъде прекрасно...“