Истината за атентата срещу Тодор Живков във Враца

Неотдавна прочетох във вестник, че бай Тошо се наплашил много, след като бил нападнат във Враца. Е, нека читателите да научат чрез устата на “нападателя” истината за драматично-комичната случка с Първия на партията и държавата в центъра на Враца. Непослушното дете на българския климат Кнежа ми изглежда задрямало. Само в края на града през портала на мелницата влизат коли - тук се работи здраво.
Зад една от сградите към мен тръгва нисичък набит мъж със сини дочени панталони. Очевидно изпитва затруднение с походката. Любопитно оглеждам идващия по моя покана за разговор. Той е един от знаменитостите на Кнежа. Като попиташ кои са личностите на Кнежа, веднага ти сочат двама. Единият е олимпийски и световен шампион по вдигане на щанги, но днес го наричат “оня, когото заловиха в Бразилия с килограми наркотик, пък си дойде в България ни лук ял, ни лук мирисал”.
Вторият популярен “герой” на Кнежа се нарича Цветан Килограмски, който през осемдесетте години в центъра на Враца по време на Ботевите тържества събори първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков на земята...
Тътрузейки крака през портала, Цветан добродушно се запознава с мен. Казвам си, че това момче и в старобългарското време на Каравелов не би си оставило гювеча, за да замери с камък кучето Гуджо, камо ли да нападне някоя човешка фигура, особено Тато! Ела бе, Цецко, я да ми разкажеш какво се случи във Враца, където “и гарга не каца”, а пък ти се изхитри да кацнеш до бай Тошо! Каня го аз на пейката до чешмата пред мелницата, а той делово казва: ще отидем през улицата в моя офис. Гледам натам и се чудя кьорав ли съм - до някаква неугледна сградичка има залепено винкелово-тръбно изобретение с няколко маси. Това е кафененцето, в което “злодеят” на Политбюро на ЦК на БКП Цветан Килограмски е поместил своя “офис”...
Буквално за две-три минути ставаме свои. Цецо черпи, аз го омотавам с приказки за неговото величие сред българите. Научавам за сериозните болежки в краката, за лекото му съмнение в лекарските маси и здравните каси. А бариерите между двама ни се цепят на трески, като разбираме, че сме от футболния “Левски” и сме братя по нещастна съдба, когато падаме...
Навремето желанието му да учи за строителен техник в омайващия любовното въображение Плевен е попарено от властниците. Тогава Кнежа е във Врачански окръг и момчето трябва да учи във Враца. Завършва и работи в Кнежа. Нещо не му харесва, почват работни проблеми, семейни трудности. Опитва да намери решение в Кнежа, но “тук всички се бяха овързали един за друг”. Жаждата за справедливост и наивитетът водят Цветан до столицата. Казва ми, че 13 пъти са го записвали от кабинета на Тодор Живков за среща, но никой не му се е обаждал
И случаят се случва. Просто Цецо трябва да се изяви като отличен актьор и спринтьор. Да стои в предната редица на възторжените врачани, строени със знаменца да приветстват другаря Живков на “любимата” му врачанска земя, която недолюбва при спомена за партизанина и държавника Иван Тодоров-Горуня от близката Горна Кремена, уличен в опит за събаряне на Тато.
Цветан си спомня, че милицията е измерила 13-14 метра, които е пробягал скоростно до слезлия от автомобилния кортеж Тодор Живков. Успява да го хване за ръката над лакътя (показва ми точно къде). Прави му впечатление, че ръката на Първия е мека, отпусната, “хванах някакъв кокал”. Слисаният Тодор Живков промълвил: “Какво съм ти направил?”. В следващия миг професионалната охрана на Управлението по безопасност и охрана (УБО) се задейства. И тук идва въпросът защо Живков се озовава на земята: дали охранителите при дърпането на “атентатора”, хванал ръката на Тодор Живков, не повличат и двамата? Или съгласно инструкциите при опит за атентат охраната сама събаря важното лице на земята и го засланя от нападателя?
Натикват Цветан Килограмски в кола, бързо в Районното на МВР. Там му хвърлят здрав бой, как така е поставил на карта тяхната служебна кариера! Установяват самоличността му и го експедират в следственото на “Развигор”. Пак разпити и бой. И го държат една година и единадесет дни!
Зер атентат е това, не е шега, че на всичко отгоре в подозрителната Враца...
Няма свиждане, няма дяволи, отива на съд. Цецо се смее: “Май бях първият затворник, който отиде в съда с костюм и с коса, неостриган”. Явно вече има по-специално отношение към неудачника - кандидат за запознанство с другаря Живков. Все пак по закон за постъпката се полага “награда”. Това е петгодишна присъда. Хайде в затвора в Стара Загора. А затворникът Цветан мирно и чинно работи в дърводелната, за да изкупи вината си и да “скъси” решетките.
След промените през 1989 г. Цветан Килограмски не се афишира. Не подава молба за реабилитация, но получава такава чрез Държавен вестник. Наброяват му и 15 бона за претърпени вреди. С тях може да закупи по онова време две волги или два едностайни апартамента. Да, ама този чудак атентатор предава парите като дарение в едно сиропиталище за деца.
Снимаме се със “злодея” Цветан Килограмски. Баща на две пораснали дъщери. Товарач в мелницата в Кнежа, въпреки че него трябва да натоварят в линейка и пратят на сериозно лечение заради краката. Тези крака, които пробягаха петнайсетината метра на надеждата до другаря Живков, за да споделят проблемите на един обикновен човек и да помолят за помощ. Какво пречеше на посраменото величие да поговори с Цецо, както направи папата с нападателя си Агджа?

Борислав Костов/БЛИЦ

Галерия

Така изглежда днес мястото на атентата във Враца.

Дружески разговор на автора с “атентатора” Килограмски(вдясно) в Кнежа.