След 40 години няма да има села

След по-малко от петдесет години, или малко повече от 40, българското село вече категорично няма да е това, което е било в епохата на социализма, през постсоциализма и сега. Промените, през които  то минава, ще го трансформират в нещо друго, което учените все още не могат да дефинират, да нарекат с определено понятие. Тези промени са цивилизационни, те са толкова дълбоки, колкото са и промени при прехода от събирателство и улов към уседналия начин на живот през неолита. Това са първоначалните хипотези на екип от учени от Историко-философския факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Те са социолози, етнолози, теолози, историци  и работят по научен проект "Трансформиращото се село" .  
Екипът учени от Пловдивския университет излязоха на терен  в Южна  България, за да обследват селата от различни аспекти. Ръководител на проекта е доц. Симеон Кацаров, декан на Историко-философския факултет в ПУ "Паисий Хилендарски". В него участват  Мария Кисикова, главен асистент в катедра "Етнология", Ивелина Николова, главен асистент в катедра "Теология", Димитър Цанчев, докторант от катедра "Социология - наука за човека" и проф. д-р Иван Чалъков от катедра "Социология  на правото, икономиката и иновациите". 
Ние сме една разнообразна палитра от изследователи и целта ни е да определим тази глобална трансформация в селата от различни гледни точки на нашите науки,  обяснява доц. Симеон Кацаров.  
Когато разглеждаме  трансформиращото се село, се наслагват няколко етапа - социализъм, постсоциализъм.  Но цялата тази епоха на селото  си отива, казва професор Чалъков. Вече обработването на земята е агробизнес -  бизнес като всичко останало. Този бизнес обаче поддържа няколко души, не може да поддържа  цялото село. И то търси какво ще стане всъщност. 
Ние живеем в интересно време, защото тази трансформация, която се извършва сега, е  много по-дълбока от колективизацията. Тя е сравнима с трансформацията  от неолита, когато човека от  събирателство и лов, от номадски начин на живот,  преминава в уседналост -  започва да обработва ниви, да  гледа животни,  т. е. да се занимава със земеделие. 
Тази промяна  е  цивилизационна промяна. Сега  един трактор с изкуствен интелект, с GPS  си оре сам. Трактористът е излишен, а машината изорава толкова, колкото хиляда трактора са изоравали само преди 20-30 години. Тази промяна може да продължи още 50 години. В резултат от нея  вече няма да имаме село. Ще има нещо друго, за което  даже нямаме понятие, дума, с която да го наречем.  
Теолозите казват, че без вяра, без идентичност,  няма как да се стабилизира селото. Може би една от причините селата да изчезват е тъкмо че  губят обичайните механизми на самовъзприемане. Понякога една вяра  те удържа и всичко останало може да се промени, включително и икономиката, и фондовете, казва професор Чалъков. 
Селото е важна  точка в нашето общество и откакто ние влязохме в преход, който очевидно не  свършва, така и селата се осъзнават като изстрадали от този преход, коментира гл. асистент по етнология Мария Кисикова.  Обичайното говорене за селото е като  за място, което е  обезлюдено, замира, нищо не се случва. Ние искахме  да видим как стоят нещата в сегашния момент, и в каква посока  се трансформира селото. Дали е  задължително еднакво обезлюдяване или има и други процеси. И се оказва, че има много разнообразни примери. 
Част от екипа се фокусира върху група села в Кърджалийско - Енчец, Дъждовница, Татул, и се установява на място.  Някои от тези села   са мюсюлмански, други християнски. И установяват много интересни разлики между селата Татул-Черноочене. 
Оказва се,  че жителите на Татул  нямат  отношение към  туристическият обект край селото  - тракийско светилище, един от най-величествените мегалитни паметници по нашите земи. А самият той  не е донесъл някакви промени или ползи в селото - например по-хубави пътища, по-добри услуги, повече заселници и туристи.  Татул е известно с факта, че има най-младата кметица, ала въпреки това няма  никакво отношение към туристическия обект. 
Черноочене също е много интересно село, то е на пътя Пловдив-Кърджали, ала  там много активно се строи, виждат се  кооперации от градски тип. 
Ние питахме  хора, които работят в читалището, които чертаят някакви политики, защо в селото има стремеж то да изглежда като град и искат да станат град, защото има такова административно решение. А един човек ни каза „По-добре да сме село от градски тип, отколкото град от селски тип”, казва Кисикова.