Заради войната и сушата: Водата в Ирак свършва

След години битка с терористите иракските фермери-доброволци във войната-сега се връщат в домовете и нивите си и откриват нов голям проблем-недостиг на вода.
"Изграждането на язовири и други напоителни съоръжения в Турция и Иран, в комбинация с все по-непостоянните валежи в целия регион, доведоха до спадане в количеството на водата в главните иракски реки с най-малко 40 процента през последните десетилетия", заяви Хасан Джанаби, министър на водните ресурси на Ирак. 
Разрушаването на язовирите и на останалите водни инфраструктури в Ирак вследствие на годините боеве - и от неотдавнашно земетресение - също прави водоснабдяването непостоянно, посочи министърът. 
Докато войната бушуваше, водата беше на втори план, но днес бързо се превръща в основен източник на конфликт. Фермери в райони на Южен Ирак имат много малко вода за зимната сеитба на пшеница, което доведе до протести и увеличаване на недоволството, каза също министърът. 
До следващото лято дори питейната вода може да не достига в някои райони. "Хората са много, много притеснени", каза Джанаби на конференция в Хага за климатичните промени и сигурността. "В момента ние сме изправени пред нещо като социален конфликт." 
Климатичните промени допринасят за засилване на заплахите за сигурността по целия свят - от увеличаване на миграцията до засилване на радикализма в горещите точки от района на езерата в Чад и Мали в Африка до Ирак, казаха правителствени и военни служители на конференцията в Холандия. 
Но ефективното противодействие на тези заплахи остава предизвикателство до голяма степен, защото то често изисква участие не само на различни държави, а и взаимодействие между представители на различни области като миротворчество, защита на околната среда, сигурност на прехраната и миграцията, а те обичайно не работят заедно. 
"Има реална необходимост да бъдат събрани заедно всички отделни части на този пъзел", заяви Джанани Вивекананда, съветничка по климатичните промени и миротворчеството в германския мозъчен тръст Аделфи. По-специално ние трябва да привлечем хора, които казват, че климатичните промени не са тяхна работа, добави тя. В някои случаи това наистина започва да се случва. 
Американските военни, например, от години са лидер в определянето на заплахите за сигурността от гледна точка на климатичните промени. Те също така променят собствените си операции, включително като намаляват използването на горива от изкопаеми източници и прибягват към възобновяема енергия, казват експерти. 
"Налице е вече готовност да се разбере как тези тенденции - недостиг на вода, променящи се климатични фактори, енергийни ресурси - засягат по-широката национална сигурност и геополитическа ситуация", заяви Шери Гудман, старши съветник за международната сигурност в американския Център за климат и сигурност, политически институт с висши военни експерти в своя борд от съветници. 
Много европейци по подобен начин все повече разбират, че въпросите от висш приоритет в страните им - като справянето с растящите миграционни потоци - са тясно свързани със заплахите за сигурността и климата, изтъква Моника Си Диан Хо, генерален директор на холандския институт за международни отношения "Клигендал". 
"Виждаме колко е спешно това", каза тя."Наистина се нуждаем да инвестираме в климатичните проблеми за справяне с миграцията и бежанците и рисковете за сигурността, произтичащи от тях.
" Ирак и други страни се бавят в реакцията си към свързаните с климата заплахи не само заради други належащи приоритети като войната с "Ислямска държава", но и защото натискът от промените в климата се натрупва бавно и по-трудно се усеща. Справянето с растящата заплаха във водната сигурност обаче е трудно в страна, дестабилизирана финансово от години на война и от ниските цени на петрола, които се отразиха на основния й източник на приходи", каза Джанаби, който отговаря за възстановяването на пресушените южни блата - включени вече в списъка на световното наследство. 
Боевете в Ирак са разрушили огромни части от водната инфраструктура на страната, а капиталовите инвестиции в бюджета за подобряването на тази инфраструктура за следващите две години са нулеви, въпреки че необходимостта от решаване на проблема с недостига на вода е огромна и че страната внася 70 процента от храната си. 
Решаването на проблема вероятно няма да изисква само ремонти и по-пестеливо използване на ограничените водни ресурси, но и договаряне на споразумения с Турция и Иран за ефективно поделяне на водата - огромно предизвикателство в регион, където "геополитиката е предмет на спорове".