Вижте трогателната история на бездомник, възвърнал зрението си

„В този живот стават и чудеса! Бях без дом, без близки и сляп като къртица. Сега имам покрив, приятели и виждам света около мене. Но за чудесата трябват магьосници и аз ги срещнах. Един от тях е доктор Събчев“, заявява 72-годишният Станислав Станчев.
„Е, чак пък магьосник! Просто си свърших работата! Но винаги е приятно, когато успееш в това, което правиш, а другите го оценят и ти благодарят!“ казва обявеният за владетел на вълшебни умения д-р Кирил Събчев.
За Станислав, чийто живот минал като в късна есен - с много кал, студ, мъки и малко слънчеви дни, всяко добро обаче е празник, който озарява душата му за дни напред. Роден в белослатинското село Търнак, Станчо останал полусирак от малък, отгледали го баба му и дядо му. Най-щастливите му години били, когато го пратили да учи часовникарство в София. Там имал приятели, открил, че футболът му се отдава и стигнал даже до стадион „Славия“, където ритал с легенди като Шаламанов, Ларгов и Симеонов. Когато се върнал в родния край, се оженил и създал две деца - дъщеря и син. Но после съдбата пак му обърнала гръб - златният му занаят - часовникарството, западнал, той тръгнал да скита по заводи, гледал крави, част от близките му починали, с други, даже и с децата му, пътищата се разделили и накрая останал сам, болен и вече стар. Върнал се в родното си село, но заварил дома си разбит и ограбен и останал на пътя. Приютил го братовчед, но тогава пък го връхлетяла слепотата.
„Ослепях преди 2 години, внезапно! Вечерта виждах всичко, а на сутринта станах и потънах в мрак. Нищо не ме болеше, но сякаш животът ми бе свършил. Ама не се дадох, пък и се намери кой да ми помогне!“, споделя дребничкият мъж.
Социалните служби настанили Станислав, който вече не можел сам да се грижи за себе си, в кризисен център във Враца, а оттам го изпратили в Дома за незрящи хора в град Вълчедръм.
„Беше ми много тежко, като се каже социален дом, човек си мисли приют, мизерия, самота... Но тук ме посрещнаха страхотни хора, дадоха ми грижи и топлина!“, радва се бившият бездомник.
Домът за незрящи във Вълчедръм е един от четирите подобни социални заведения в България. В него живеят 48 души от цялата страна - напълно слепи или с тежки зрителни проблеми, за които се грижат 27 специалисти - фелдшер, медицински сестри, социален работник и санитари.
„Всеки човек, който приемаме, го консултираме със специалисти и ако има надежда за спасяването на зрението му, го пращаме на лечение“, казва директорката Елена Декина. Така Станислав Станчев се срещнал с д-р Събчев.
„Беше стандартна операция. Станислав имаше катаракта (перде) на окото, махнахме част от естествената леща, поставихме изкуствена и човекът прогледна!“ обяснява лекарят от Монтана.
Рутинната процедура за медика обаче е чудо за бившия бездомник. Повече от месец след операцията Станислав е впечатлен не само от майсторството на доктора, върнал зрението му, но и от отношението му към пациентите. С остригана до голо глава и блеснал поглед възрастният мъж обикаля като пумпал дома във Вълчедръм и улиците на градчето и не може да се нарадва, че вече вижда.
„Докторът сгря душата и сърцето ми, накара ме да вярвам, че нищо не е изгубено. Той ми даде светлина, отвори ми прозорец към бъдещето!“, вълнува се възрастният мъж.
„Нито едно лечение няма да е успешно, ако лекарят не е спечелил доверието на пациента. Над 50 % от лечението е в доверието, останалото е професионализъм!“, казва пък д-р Събчев. И признава, че се радва, когато чува думи на благодарност и похвала, а не само упреци към българските лекари. Защото въпреки всички пpoблeми в здравеопазването, липсата на средства и нестанали реформи повечето от медиците у нас са професионалисти и си вършат съвестно работата, смята той. 51-годишният лекар е родом от Ловеч, а в Монтана го довела преди повече от две десетилетия любовта. В Медицинската академия в Плевен се запознал с колежката си Илияна и се оженили. Днес той е лекар в очно отделение в областната болница в Монтана, а д-р Събчева е шеф на Инфекциозното отделение./Труд

Галерия

д-р Кирил Събчев