Афганистански бежанци: В Кабул те убиват с един куршум, а в България те оставят да умреш бавно

Френски адвокати ще подадат жалба срещу България и ще изискват от Европейската комисия да започне производство за установяване на нарушения и нехуманно отношение към бежанците от страна на властите в България.
Това обяви във вторник (26 юни) парламентарната група в ЕС Зелените – Европейски свободен алианс.
В присъствието на съпредседателя на групата - Ска Келер, адвокатите представиха доклад от 20 страници, съставен по шокиращите показания на афганистански бежанци и отговаряха на въпросите на журналисти.
България, най-бедната държава в ЕС, посрещна близо 60 хиляди бежанци в периода 2015-2016, но повечето от тях бързо напуснаха страната след като усетиха една доста враждебна среда.
А след сделката между ЕС и Турция от март 2016 г. броят на новите пристигащи намаля драстично.
По време на последната среща на върха, свързана с бежанския въпрос, българският министър-председател - Бойко Борисов, каза, че неговата държава не е съгласна да приеме обратно онези бежанци, които ще бъдат върнати от по-богатите страни от ЕС, защото по негови думи: „времето за това е минало“.
Клоуи Гербер Кахузак, представител на 14 афганистански бежанци, които търсят убежище във Франция, свидетелства, че след престоя им в България те са в толкова тревожно състояние, каквото групите за хуманитарна помощ никога не са виждали досега.
По нейни думи, нещастните бежанци повтарят следното: „Предпочитаме да се върнем в Кабул, отколкото в София. В Афганистан те убиват веднага с един куршум, а в България те оставят да умираш бавно“.
Кахузак обясни, че заради настоящата Дъблинска система ищците рискуват да бъдат върнати в България, където са регистрирани първоначално като бежанци.
В последните месеци във Франция някои административни съдилища са анулирали премествания на бежанци обратно в България заради нередностите на българската система.
За обосноваване на решението си са използвали сигналите и доказателствата за лошо отношение към мигрантите.
Някои други съдилища във Франция обаче изпълняват преместванията, защото ЕС не се е произнесъл по въпроса.
Според дъблинската система страната, в която бежанецът за първи път кандидатства за убежище, отговаря за това дали да приеме, или да отхвърли искането, а той може да не започва процеса в друга юрисдикция.
Настоящата система поставя твърде голям натиск върху „държавите по границата“ - Гърция и Италия.
Срещата на върха имаше за цел да внесе реформи, но реално няма постигнат консенсус.
Европейската комисия и Европейският съд са единствените институции, които могат да установят системни нарушения в българската система за предоставяне на убежище. В следствие на което е възможно спирането на трансферите до България.
Герберт Кахузак цитира един от бежанците (имената им не се предоставят), който твърдял, че е част от група от 21 души, които са били бити от полицаи, всичките им вещи били конфискувани и дори полицейските кучетата били насъсквани срещу тях.
Освен унижението, това нанесло трайна травма върху децата му. Те също са присъствали и оттогава повече никога не искат да виждат кучета.
След това групата е заведена в къща, където е държана без храна и вода, докато бежанците не дали пари на полицаите.
Мъжът сравнява мъчението с това на талибаните в Афганистан – там вместо да убиват враговете, им режат краката. Според бежанеца дори и талибанските извращения са за предпочитане.
„Той напълно сериозно обмисляше да се върне в Афганистан, въпреки че знаеше какво го очаква там – да остане без крака, само, за да не попадне отново в София“, потвърждава Кахузак.
Друг афганистански бежанец споделя, че макар и загубил цялото си семейство в Афганистан, всичките му кошмари са свързани с България.
„Изглежда, че преживяванията им в България са изтрили спомените за целия им предишен живот“, допълва Кахузак.
По нейни думи много от френските съдии не разбират, защо афганистанските бежанци мислят, че животът им ще е застрашен в България.
"Ако те наистина искат да помогнат, трябва да отменят дъблинските трансферите и да признаят недостатъците на българската система за предоставяне на убежище", каза тя, като изрази съжаление, че "в момента думите на бежанците нямат никаква стойност".
В подкрепа на думите тя си приведе и доклад, който разкрива как в центъра за задържане в Бусманци бежанците са изтезавани.
Според думите на бежанците това се случвало в баните, защото само там няма камери.
Френският адвокат в адвокатската колегия в Париж, Клемент Пере, един от авторите на доклада, заяви, че искането е преди всичко Комисията да "разследва сериозното нарушение на европейските стандарти от българската държава".
Той каза, че българският наказателен закон разглежда незаконното влизане и излизане от границите като престъпление, което според него нарушава принципите на международното право за некриминиране на незаконното трансгранично движение.
След това, френският адвокат обвинява българската държава в неспазване принципа за индивидуално разглеждане на молбите за убежище, който също е залегнал в законодателството на ЕС.
Според него България масово отказва убежище на граждани на Афганистан, Пакистан, Бангладеш и Шри Ланка.
По думите му афганистанците трябва да се считат за пълноправно допустими да кандидатстват за убежище в България.
Тази практика, продължава Клемент Пере, е изобличена като невалидна от директора по миграция и закрила в Европейската комисия в писмо до българската държавна агенция за бежанците от 6 юли 2017 г.
Въз основа на данните на Евростат за 2017 г. размерът на предоставената международна закрила на афганистанските граждани в България е само 1,5%, което означава, че от 1 287 само 22 решения са били положителни. За сравнение, във Франция стойността е 90% от кандидатствалите афганистанци.
Оперативният режим в България за изпращане на лица, търсещи убежище, директно в центровете за задържане след като са пресекли границата, е денонсиран от специалния представител на Генералния секретар по миграцията и бежанците към Съвета на Европа, Върховния комисар на ООН по правата на човека и Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация, каза Пере.
Той добави, че Комитетът на ООН срещу изтезанията в последния си доклад призовава България да предотврати малтретирането на лицата, търсещи убежище, от служители на правоохранителните органи и да осигури подходящо обучение за това как да се справят с мигрантите и другите уязвими лица.
Френският адвокат Олфа Улед, другият автор на доклада, заяви, че Комисията е напълно наясно какво се случва в България, но е избрала да не предприема действие.
"Няма да се поколебаем да разгледаме въпроса пред Комитета на ООН срещу изтезанията, ако видим, че [другите възможности] не работят", каза тя.
EURACTIV помоли Ска Келер да коментира навременността на това съобщение, точно преди срещата на върха на ЕС на 28-29 юни, когато се очаква миграцията да е водеща тема в дневния ред. Тази среща е и последното събитие за българското председателство на Съвета на ЕС.
Келер допълни, че въпреки огромните усилия на българското председателство да създаде добро впечатление, като организира важни срещи според нея "не се говори много за това какво реално се случва в България - нито по отношение на бежанците, нито за социалното положение в страната като цяло".
Тя напомни за посещение на делегация на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент в България и опитите на българското правителство да се покаже с висока степен на сътрудничество с турските гранични служители. А всъщност сътрудничеството им не е нищо повече от връщане на търсещите убежище, което е директно нарушаване на Законодателство на ЕС.
"По отношение на това, което наблюдаваме в България, ние наистина не сме щастливи", заяви Келер, като добави, че тя ще повдигне въпроса, когато българският министър-председател дойде да осведоми парламента за председателството следващата седмица.
Според Келер, ако се приведат в действие наскоро обсъжданите „платформи за дебаркиране“ в африканските страни, те най-вероятно ще бъде истински ужас за българската система за предоставяне на убежище на бежанците.
"Ако лидерите на ЕС се споразумеят за нещо на срещата на върха на 28 и 29 юни, това със сигурност ще бъде нещо ужасно", допълни Келер.
Запитана за коментар, говорителката на Комисията - Наташа Бертауд, каза, че изпълнителният орган на ЕС не е запознат със случаи на малтретиране на търсещи убежище в България.