Бойко Борисов изглежда угрижен. Може би знае нещо, което ние няма как да знаем?!

Депутатите да заседават през август не е прецедент. Само през последните години народните представители са се връщали от морето и през 2009 г., и през 2013 г., а през 2005 г. новото правителство бе избрано тъкмо в средата на смятания за ваканционен месец.
Този път обаче има нещо различно.
Когато почти година скандалите прииждат един след друг като морски вълни, една извънредна сбирка на главната власт в държавата (България е парламентарна република) не може да не предизвика много въпроси. Още повече, когато в пленарната зала бе и премиерът Бойко Борисов. А той не се вясва в законодателния храм дори когато се обсъжда искане на вот на недоверие към оглавяваното от него правителство.
Какво видя публиката?
Не особено дисциплинираният парламент се събра в не особено пълен състав – официално бяха отчетени 131 души в пленарната зала, но от телевизионните кадри личеше, че са много повече. Депутатите от мнозинството бяха под строй, от левицата се явиха петнайсетина души повече от подписалите искането за извънредното заседание 61 народни представители, Патриотите бяха в залата, отсъстваха повечето депутати от ДПС. Но по уважителни причини – все пак е Курбан байрям.
Премиерът, който не обича да седи дълго на едно място, се застоя в залата  почти пет часа.
И изглеждаше угрижен. Така угрижен, както не го помним дори, когато пред прозорците му на „Дондуков“ 1 протестираха.
Защо?
Социологическите изследвания показват, че в страната няма нагласа за нови избори, въпреки множеството скандали. Всеки един от тях би  бил достатъчен да обърне което и да е друго правителство след 1989 г. - ЧЕЗ едва не стана собственост на никому неизвестна фирма, болници фалират, всеки ден има социални и браншови протести, затворници бягат през централния вход на Софийския затвор, за капак накрая спря Търговският регистър, а застрахователят „Олимпик“ изправи повече от 200 000 души пред опасността втори път да сключват „гражданска отговорност“.
Народът обаче сякаш не забелязва това (ако вярваме на социолозите), икономиката върви - безработица няма и всеки, който иска да работи, има работа (ако вярваме на статистиката).
Такива новини би трябвало да галят ухото на всяка власт.
Но Борисов не изглежда спокоен. И едва ли поредната доза размяна на удари между Волен Сидеров (лидер на „Атака“) и Валери Симеонов (лидер на НФСБ и вицепремиер) е причина за това. Там нещата отдавна са такива. А и, ако иска, лесно може да направи промяна в кабинета и да замени я „Атака“, я НФСБ с „Воля“.
Когато нещо в политическата обстановка силно го тревожи, Борисов обикновено плаши, че ще подаде оставка. И вчера, след като приключи заседанието на парламента, избухна пред медиите в кулоарите по повод на думите на лидера на БСП Корнелия Нинова, че „единственото решение на проблемите в държавата е Борисов да депозира оставката на кабинета“. „Аз много пъти им правих предсрочни парламентарни избори и знаете резултатите. Да им угаждаме на всеки шест месеца да правим предсрочни парламентарни избори – това ще е прецедент в Европа. Два пъти го правим. Така че повече този въпрос не ми го задавайте!“, сопна се на журналистите премиерът.
Почти същите думи Борисов изрече и на 27 юли, след като видя репортажите от събора на БСП на Бузлуджа, където също му поискаха оставката. 70 000 души! Историческа поляна кипеше...
Комбинацията от нестихващи проблеми в държавата с мобилизация в основната опозиционна сила няма как да се харесва на министър-председателя. Политическият му нюх е пословичен. Сигурно хората около него го убеждават, че БСП е разбита, че е слаба и безпомощна, а Нинова само се ежи. Но той не е вчерашен – помни как изглеждаха съборите на Бузлуджа в края на 90-те, когато БСП наистина беше поставена на колене. Знае, че една немощна партия не може да събере 70 000 души на едно място!  Въпреки дъжда и десетките спрени от МВР автобуси към върха! Помни и, че във времената, когато всички очакваха смъртта на столетницата, тя взе, че спечели президентските избори през 2001 г.
Борисов явно вярва повече на очите и жизнения си опит, отколкото на данните на социолозите. И може би усеща, че се задава алтернатива на управлението му. И то когато вече няма външнополитически поводи за гордост - председателството свърши, хората го забравиха, фанфарите млъкнаха.
Но целите – България в Шенген и в еврозоната не са изпълнени. Нещо повече – скандалите с неработещия Търговски регистър и фалиралата „Олимпик“ като нищо ще минират пътищата натам.
Бойко Борисов може би знае нещо, което ние, редовите граждани, няма как да знаем. Нещо, което е силен повод за безпокойство. Ако е прав Дядо Благоев, че голяма част от българската политика зависи от външни фактори, истинските "камъчета в обувката" на Борисов може да сложат само отвън.
За нашите партньори в ЕС, пред които заявяваме готовност да се присъединим към еврозоната и Шенген, спирането на Търговския реегистър е ярка червена лампичка. Каква еврозона, когато Търговският регистър не работи?! А там проблемът явно е много сериозен и затова председателят на парламента Цвета Караянчева насрочи извънредното заседание на минутата, щом БСП внесе подписката за това в деловодството. Разполагаше с една седмица. Но явно пожарът трябваше да се загаси на часа.
Управляващите действаха пожарникарски и в скандала с фалита на „Олимпик“, като поискаха (и получиха) оставката на зам.-председателката на Комисията за финансов контрол (КФН) Ралица Агайн, кадър на НДСВ, избрана по времето на Орешарски. Във въздуха обаче остана да виси въпросът къде е председателят на КФН Карина Караиванова, избрана по времето на ГЕРБ.
Правителството едва започна втората година от мандата си (парламентът го излъчи на 4 май м.г.), а усещането е, че е на финала – толкова изморени изглеждат управляващите.
Само Цветан Цветанов, дясната ръка на Борисов, е бодър. Но това явно не успокоява премиера. В изказване от парламентарната трибуна вчера Цветанов съзря нещо, което никой друг не видя и никой не поде - червена нишка в скандала с регистъра. Фирма "Лирекс" била наложена през 2007 г. от Александър Петров, тогава шеф на кабинета на Румен Петков като министър на вътрешните работи, каза вторият човек в ГЕРБ и заговори за саботаж. Че от 2007-ма досега е изтекла много вода, а ГЕРБ управлява почти непрекъснато от 2009 г. не смущава логиката на Цветанов.
Защото сигурно иска да каже друго. Например, ако някой някъде си мисли да направи псевдокоалиция БСП – ГЕРБ, това няма да стане – аз държа партията! Цветанов не е бил член на БКП (като Борисов), не е бил близък със силови групировки, нито с бизнес среди, произтекли от БКП и търсещи начин да „оженят“ двете най-големи партии. Все предпоставки да се мисли, че когато ерата на Борисов един ден свърши, това няма да е край и за ерата на Цветанов. Което на свой ред няма как да радва създателя на ГЕРБ.
И така едно извънредно заседание на парламента в края на закъснялото лято показа любопитна картинка - един угрижен Борисов на фона на спокойния Цветанов и бойката Нинова.
Не показа президента, защото в случая с регистъра и фалиралия застраховател той наистина няма работа в парламента.
Но!
Не така стои въпросът, ако правителството не издържи целия мандат и се стигне до съставяне на служебен кабинет. На „Дондуков“ 2 не е Росен Плевнелиев, чиито служебни кабинети не показваха опит за бунт срещу партията, която го излъчи.
А Румен Радев вече натрупа опит като президент. И ако му се наложи да прави пак техническо правителство, като нищо ще покаже на практика, че критиките му към кабинета не са празни приказки. Те са свързани основно с борбата с корупцията, която пък е свързана с конкретни хора с власт. Тя пък, както стана дума, почти от десетилетие е в ръцете на ГЕРБ.
С други думи, Борисов няма как отново да приложи „номера“, с който успява да се задържи на власт от 2009 г. - предизвикване в подходящ момент на предсрочни избори и спечелването им.
С Радев като президент това е много рискован ход.
Така че Борисов ще става все по-угрижен.

Красина Кръстева, "Епицентър"