От Северозапада до Норвегия: Видинчанин е главен готвач в ресторант №1 за 2017 г.

Лед и бяла пустош – това е остров Шпицберген, наричан още дивият запад на Арктика. Повече от 6 месеца в годината неговите обитатели живеят в пълен мрак, а през останалото време слънцето никога не залязва.
И на тази отдалечена точка своето място е намерил българин, който от един от най-северните градове в България – Видин, се мести да живее на най-северната точка в Норвегия.
„Беше нещо много странно, едни ниски облаци. Те ми бяха намерили една къщичка на брега точно на океана. И сутринта се събуждам вода като стъкло, едни облаци, които са точно над планината, можех да ги пипна направо, и си казах: "Охо, тук ще се живее", разказва Филип Захариев.
Филип е главен готвач в ресторант номер едно за 2017 г. според един от най-реномираните сайтове за пътувания и кулинария. Увлича се по готварство още от малък. След гимназията записва курс и започва първите си стъпки в кухнята в ресторант във Видин.
„Дълъг път беше. Намериха ми работа в хубав ресторант в София. Оттам, от Видин до София, в София изкарах още 3-4 години на работа и така се получи, че заминах за Италия с един готвач, с който работех в София", споделя видинчанинът.
След това работи в Русия и Финландия. През 2015 г. идва и предложението да стане главен готвач в Свалбард, град с население около 2000 души, където максималната температура е под нулата 8 месеца в годината, а наоколо се разхождат бели мечки и северни елени.
Ресторантът, който оглавява е в една от най-старите сгради в града.
„Историята на ресторанта ме заплени… тази сграда, която е била стар миньорски склад. Била е конюшна също. Сградата е единствената, която е оцеляла от Втората световна война, защото тогава нацистите, като са дошли в Саутбарт, целия град са го изравнили със замята, всички къщи са били опожарени като нашия ресторант, някакъв склад е бил, се намира на един баир на един стръмен път, до който е пропаст и е малко извън града. И когато са се качвали нагоре, докато са опожарявали всичко, малко преди да стигнат до тази сграда, са пуснали сирените от кораба да се връщат.
До горе дори няма канализационна система, ние имаме човек за всичко, който ни кара водата. До ресторанта имаме друга малака сграда, в която складираме и вината. И имаме 3000 литра вода, които за няколко дена ги харчим.
И с ескадромата, с която също чистим пътя до горе, понеже той е частен и общината не го поддържа, с тази ескадрома ни се носи водата", разказва Филип.
Той винаги успява да угоди и на най-взискателните клиенти на заведението. Наскоро готви дори за кралското семейство на Норвегия. Но най-голям успях има, когато заедно с негов приятел готвач решават да направят тематична вечеря, посветена на българската кухня.
Освен готвенето другата му страст са пътешествията и писането. Избира дестинациите си така, че да посети някои от топ 50 на най-добрите ресторанти в света. Кулинарното си преживяване описва в своя собствена рубрика, която е кръстил  "рестописи".
"Първият ми рестопис беше интересен, бях в България и трябваше да се прибирам за Саутбарт, но пътят за там винаги минава през Осло и реших да мина през Малага, напряко. И в Малага има един малък ресторант „Хосе Карлос Гарсия”, той единственият в Малага с Мишелем звезда. Направих си резервация, отидох, хапнах и със Стоян Георгиев, един фотограф, той ми предложи и ми каза, защо не напише ревю за ресторанта, пък аз мога да го публикувам в списанието", разкрива Филип. 
Запитан какво за него е храната, Захариев трудно отговаря: "Храната е мое хоби, страст ми е, но не мога да кажа, че е моят живот. Обичам си работата страшно много, нали хората са казали, когато обичаш работата си, нямаш нито един работен ден, и за мен готвенето и храната са хоби и работа".

 

Галерия