750 лица с психични разстройства и деменция чакат за настаняване

Паническото разстройство може да намали трудоспособността, но не може да извади човека от трудовата среда. Това заяви доц. д-р Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването (МЗ).
Своя доклад за трудовата заетост на хората с увреждания той представи на конференция под надслов "Хората с увреждания-надежди, очаквания и възможности".
Форумът е организиран от Сдружение за прогресивна и отворена комуникация по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" към Министерство на труда и социалната политика.
Хинков посочи, че икономическият ефект на тежките психични разстройства почти се равнява на този, който дават честите психични разстройства. Те обхващали около 1/5 от цялото население, отбеляза Хинков. 
Огромен процент от тези заболявания настъпват симптоматично - с хронична болка или с някакво сърдечно-съдово заболяване.
Тежките психични разстройства имат малко разпространение, но голяма икономическа тежест, тъй като между 5 и 10 души са ангажирани покрай един болен с шизофрения, например. Допълнителна бариера е тези хора да не бъдат включени в пазара на труда, защото не са отделени от хората с физически увреждания като таргетни групи в МТСП и АСП.
750 лица с психични разстройства и деменция чакат за настаняване в социални услуги в общността от резидентен тип, а 240 души са настанени трайно в психиатрични болници поради невъзможност да бъдат изписани. От тях 82% са с шизофрения, 7% с умствена изостаналост, а 3% с биполярно разстройство. 
Почти напълно отсъстват услуги за хора с различни форми на деменция, подчерта Хинков.
Наблюдава се стигматизация на работодателите, които не желаят да наемат с лица с психични разстройства, а те от друга страна се нуждаят от пълноценен начин на живот и трудова заетост. 
"Лицата изгубват социалните си и трудови умения и са в най-неизгодна позиция в обществото", подчерта Хинков.
По този начин тези хора се превръщали в голяма тежест за своите близки.
"Трябва да признаем, че стигматизацията я има и от страна на психиатри", заяви д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Според нея държавата е тази, която трябва да наложи нови правила, които хората да приемат и да следват, без да се налага хората с увреждания да бъдат скривани от обществото.
Националната стратегия за дългосрочна грижа от 2014 година включва повече средства с цел създаване на условия за независим и качествен живот на възрастните и хората с увреждания и психични разстройства.
На форума бяха представени три подхода за равни възможности на хората с психични заболявания. Общата им цел е създаване на транснационални партньорства за обмен на идеи, знания и методи за повишаване заетостта и социалното включване на хората с психични заболявания.
Дейностите на Сдружението са свързани с адаптиране и разработка на система за консултиране, внедряване на система срещу депресията и самоубийствата при заети лица, както и насърчаване на активното приобщаване на уязвими групи лица.