Подобни новини
С 99 гласа "за", пет - "против" и 27 въздържали се парламентът ратифицира Актуализираното общо споразумение за създаване на рамка за управление и обвързаност с условия на Механизма за бежанците в Турция между държавите-членки на Европейския съюз и Европейската комисия и образеца за сертификат за финансов принос, съобщи БТА.
Внесеното за ратификация от правителството актуализирано общо споразумение продължава политиката на ЕС за хуманитарно подпомагане на бежанците в Турция, която приютява в момента най-голям брой бежанци и мигранти от Сирия и Ирак, се посочва в мотивите.
Първият транш от 3 млрд. евро включва един млрд. евро от бюджета на ЕС, а останалите 2 млрд - от страните-членки.
В резултат на това успешно са подпомогнати около 1,2 млн. бежанци от най-уязвимите групи, а също така са осигурени образователни материали за 500 000 ученици от семействата на бежанците и са подпомогнати с основна медицинска помощ 764 000 бежанци, пише вносителят.
На заседание на Съвета на Европейския съюз от 28 и 29 юни 2018 г. е постигнато споразумение за осигуряване средства за втория транш отново от 3 милиарда евро, като 2 милиарда - от бюджета на ЕС, а 1 млрд евро ще постъпят от страните-членки, като вноските им са изчислени въз основа на дела на брутния национален доход на страната в общата сума на брутния доход общо за Европейския съюз. По това изчисление делът на България е 3 198 581 евро /6 255 880,68 лв./ . Той трябва да бъде изплатен съгласно предложения от комисията график през всяко трето и четвърто тримесечие на годините в периода 2019-2023 г. Графикът за плащанията ще започне от третото тримесечие догодина като съответно - за 2019 г. - 722 240 евро, за 2020 г.- 938 624 евро, за 2021 г. - 557 194 евро, за 2022 г. - 548 716 евро, за 2023г. - 431 808 евро.
Финансирането за България ще се осъществи от централния бюджет, чрез бюджета на МВнР.
Според Плане Манушев /ГЕРБ/, въпреки критиките към споразумението, след получаването на първия транш от Турция, бежанският натиск към българската граница е намалял съществено. Той посочи като недостатък несъгласието на Анкара да допусне мониторинг на изразходваните средства.
Против ратификацията се изказаха от БСП и от Обединени патриоти.
Групите на ОП и БСП си прехвърлят топката и важни международни документи не биват подкрепяни от България, коментира председателят на външната комисия Джема Грозданова /ГЕРБ/. Това, подчерта тя, не е полезно в момента за страната ни, особено, когато предстоят евроизбори. И даде още доказателства - сходните позиции на двете групи по т.нар. Истанбулска конвенция, по Глобалния пакт за миграция.
Споразумението с Турция е в полза на националната ни сигурност за ограничаване на нелегалната миграция, то не е трайно, нито единствено, но е решение, което в момента работи, посочи Грозданова. Проблемът според нея е, че документите не се познават, а политиците вътрешнополитически се заиграват с темите.
Определени политики на ОП по международни теми не са в полза на ГЕРБ, защото ГЕРБ по този начин започва да губи идентичност, смята председателят на външната комисия.
От ОП възприеха като обида обвързването им с БСП по международни документи. Това, че мислиш различно, не означава че си враг на ЕС, опонира й Юлиан Ангелов. Той напомни, че с ГЕРБ имат подписано споразумение за общо управление.
От левицата са категорични, че с ратификацията на документа не се гарантират националните ни граници. Валери Жаблянов посочи, че това споразумение действа три години, но какво е решило то, дори не е последвано от друго. БСП са против сепаративни споразумения на ЕС, обяви представителят на българската левица.
