Възстановиха традицията за варене на сапун в Мездренско

Стара традиция по варене на сапун бе представена в мездренското село Царевец. Весела глъчна и суетня изпълниха площада на селото от ранни зори. Похвалната инициатива на кмета Маргарита Петкова и секретар-библиотекаря на читалището Лиляна Лещарска, съвместно с община Мездра, събра засмени и работливи жени от селото, които с шетнята и закачките си ни върнаха в позабравения селски бит. 
„Варенето на сапун е хубава българска традиция, каза кметът на населеното място Маргарита Петкова. Нашите баби са съумявали при отглеждането на животни да използват всичко от тях. И това, което е ненужно или развалено, са го превръщали в продукт, който после е полезен“.
Бяхме стоплени не само от огнището, на което вреше котелът с благината, събирана грижливо през зимата от царевчанки. Топлината лъхаше и от лицето на майсторката на сапуна Бойка, която се шегуваше и наставляваше по-младите как се „краде“ и учи занаят. Тя сподели, че правенето на сапун е като свещенодействие и повече от две-три жени не трябва да гледат в казана, „за да не се обърка сапунът“. „Обърка ли се – за нищо не става, хвърли го на бунището“, обясни Бойка. Затова всички любопитни, които разбираха, че се вари сапун, казваха: “Пу, пу, грозен, черен“, да не го урочасат и се нареждаха в по-широк кръг.
Ето и рецептата: На 30 кг благина / мазнина,  за предпочитане свинска/, се слага 10 кг соде /натриева основа/, вода за разреждане – 30 литра, 2 кг готварска сол. 
Всичко се мери, слага в казана и се бърка. Долива се вода, когато огънят се засили. Проба дали продуктът вече е готов, се прави в калена паница с дървена лъжица. Трябва да може да се оформи мека топчица.
Кметът на Община Мездра инж. Генади Събков пристигна специално да проследи как върви процесът и при вида на ведрото настроение край къкрещия казан, остана спокоен, че традициите ще бъдат запазени. 
Решаваща роля за направата на качествен сапун се оказа помощта на 74-годишната баба Здравка. Едва кретайки, с два бастуна, вещата майсторка мъдро посъветва „благината да не ври със сол, солта се слага накрая, преди да се свали сапунья от огъня“.
Накрая сапунът се разлива в предварително приготвени метални корита. Докато още не е изстинал и е мек, се изважда и нарязва на калъпи.
Тази традиция ни разкри не само как се прави сапун, но и много житейски мъдрости, породени от трудния живот на българката. 
Денят остави не само аромата на соделията сапун, но и усещането, че сме се докоснали до нещо родно, което трябва да съхраним. 

Галерия