С концерт отбелязаха 50 години от създаването на ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Мездра

С тържествен юбилеен концерт в Дома на железничаря учители и ученици от ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ отбелязаха 50-ата годишнина от създаването на учебното заведение.
Гости на празничния концерт, посветен на годишнината, бяха инж. Генади Събков кмет на община Мездра, Данаил Димитров – общински съветник, Дарина Христова от РУО – Враца, директори на детски градини и училища в града, които поднесоха и прочетоха поздравителни адреси.
Директорът връчи наградата „Ученик на годината“ 2019 на Радослав Дочовски. Почетна грамота „Найден Найденов“ получи Тамира Кунова от VII “А“ клас.
„Родното училище празнува своят 50-годишен юбилей, каза в приветственото си слово директорът на учебното заведение Галя Богданова. Ако има нещо, което до старини да ни огрява отвътре, то е мекото сияние на бялото, зеленото и червеното и училищните спомени, скътани в сърцата редом с най-милите неща – родина, майка, бащин дом, учител“.
ОУ „Св.св.Кирил и Методий“ е наследник на първото и най-старо училище в Мездра – началното училище „Кирил и Методий“. През 1964г. е съборена старата сграда на началното училище „ Кирил и Методий“ и започва строежът на нова четириетажна сграда. През 1969г. в новопостроената сграда се сформира Основно училище „ Кирил и Методий“ със 17 паралелки и 26 учители.  За директор на новото училище е назначен Найден Найденов.
„Днес повече от всякога съм убедена, че любовта към децата си има цена. Ние – учителите от ОУ „ Св.св. Кирил и Методий“ – гр. Мездра ежедневно я плащаме не само с всеотдайния труд и много напрежение, но и с вяра, че Йовковата бяла лястовица не е гола измислица, а спохожда всички, които я чакат и вярват, че ще успеят да запазят детското в сърцата на учениците си за чудноватите неща в живота.“, добави Богданова.
Възпитаниците на учебното заведение представиха пред публиката филм за историята и постиженията на училището. Изнесеният концерт беше впечатляваща феерия от слово, музика, багри и танци. Децата рецитираха, пяха и танцуваха с патоса на детството и волността и заразиха присъстващите с веселото си, празнично настроение. Трогателни и запомнящи се бяха обръщенията учителите към децата.
„Аз съм учител и говоря най-силно, когато слушам най-внимателно… Аз съм най-големият късметлия сред всички, които работят. На мен ми е позволено да се погрижа животът да се ражда отново и отново всеки ден – с нови въпроси, идеи и приятелства… Искам моите ученици  да опознаят себе си, защото най-трудно е да разбереш кой си… Аз съм воин. Всекидневно водя битки срещу надзъртащото насилие, страха, предразсъдъците, невежеството и апатията. Но аз имам велики съюзници: Интелигентността, Любопитството, Родителската подкрепа, Индивидуалността, Творчеството, Вярата, Любовта и Смехът… Аз съм Учител… и всеки ден благодаря на Бога за това… Ние, учителите, сме най-прегръщаните хора на тази земя… Щастливи сме, че сме учители!“
Тържеството се превърна в урок по безусловно обичане – урокът, който опазва цели всичките сърца, за да останат там, където принадлежат.