По следите на романа "Тютюн", 110 години след рождението на Димитър Димов

110 години се навършват днес от рождението на един от най-интересните български писатели - Димитър Димов. Романът, който става венец на творчеството му и който има нелека съдба, който става и основа на един от най - хубавите български филми от миналото, е "Тютюн". Написан през 1951 година и подложен на жестока критика, той излиза в окончателния си за периода на социалистическия реализъм вариант през 1954 година. През 1992 бе публикувана оригиналната първоначална версия.
Игралният филм, с незабравимите образи на Невена Коканова като Ирина и Йордан Матев в ролята на Борис Морев, с режисьор Никола Корабов, е заснет през 1961 година. Това е първият български филм, допуснат в селекцията на кинофестивала в Кан през 1963 година, а и досега остава един от четири-пет, включени в нея. Романът "Тютюн" е написан в Пловдив, докато Димитър Димов е бил доцент по анатомия и физиология на домашните животни в Агрономическия факултет. В един период от това време той е живял в къщата на ул. "Антим I " №14 на Сахат тепе.
В пловдивските забележителности в наше време не се отделя достатъчно внимание точно на това тепе. Трихълмието блести с възрожденските си къщи, Бунарджика се насели с хора, замогнали се след 1989, а по средата е Сахат тепе, което е било предпочитано място за строеж след 20-те години на XX век до 1944 година. Днес една разходка по "Антим I " и съседните улици предлага изключително любопитни гледки към остарели аристократични къщи, които говорят за друг начин на живот. За съжаление повечето от тях остаряват безславно. Тук, в тая среда на богати хора, на матинета, журове, големи сделки и драматични обрати, Димитър Димов открива и някои от прототипите си в романа. 
Когато снима филма си през 1961-ва, Никола Корабов изгражда епизода със стачката на тютюноработниците и убийството на Чакъра в Асеновград. Днес тютюневата фабрика, наричана дълги години "Монопола", пустее. Дали Димитър Димов е имал предвид точно това място, не е съвсем ясно, другата хипотеза са тютюневите складове в Пловдив. Общото и в двете хипотези е изразено в кинообраза - огромни индустриални сгради, архитектурно издържани, много над човешкия ръст. Това, което не се вижда на екрана, но се долавя и на двете места, е характерният мирис на тютюневи листа. 
Когато пише романа "Тютюн", Димитър Димов е близък до тоя свят заради втория си баща - Руси Ганев, който е бил тютюнев експерт. По - късно литературоведи разконспирираха част от прототипите на главните герои в романа и потърсиха връзката с реално съществуващи хора. Това не е точна наука и може да се предполага до известна степен на истинност, още повече, че става дума за художествени образи.
Някои обаче са твърде сходни с истински хора. Експертът Костов, изигран във филма от Стефан Пейчев, издигнал се от низините човек до поста директор на тютюнев клон в Пловдив, накрая станал самостоятелен търговец, възпитан и артистичен, може би е вдъхновен като образ от Кочо Апостолов - съсед на Димитър Димов. Съвременниците го описват като висок, строен, рано побелял, бохем, оженил се късно. Той е живеел на съседната улица "Св. св. Кирил и Методий" №6. По-интересното е, че много от характеристиките и чертите на съпругата му - д-р Марена Колушева, са разпознаваеми в незабравимия образ на Ирина, изиграна от Невена Коканова във филма. Марена е дъщеря на дипломат, посланик в Турция по време на Първата световна война и загинал по - късно при атентата в църквата "Света Неделя" през 1926 година. Преди това е бил народен представител.
Марена завършва медицина сред първите трима по успех и практикува известно време в София, после се връща в Пловдив и работи в Трета поликлиника. Била е интересна жена, след брака си с десет години по- възрастния тютюнев търговец Кочо Апостолов, тя напуска работата си. В края на 50-те се връща в София и работи известно време в поликлиниката на търговските работници. Умира на 61 години през 1966-та. 

 

Галерия