ДНК изследване изяснява произхода на индоевропейските езици

От десетилетия лингвистите се опитват да разберат защо езици, които се говорят от Западна Европа до Делхи, принадлежат към една и съща група езици, наречени индоевропейски, предаде БТА. Най-широкомащабното ДНК изследване върху древни хора дава отговор на този въпрос - "виновни" са миграциите на популации номади от евразийските степи преди  5000 години на запад - към Европа и на изток - към Азия.
"Миграциите на хора от 10 000 години, постепенното преминаване към заседнали начин на живот и развитието на земеделието са от основно значение, за да се опознаят лингвистичните промени - заяви един от ръководителите на изследването Вагхиш Нарасимхан от Харвардския университет. - Извършени са много ДНК изследвания и археологически проучвания, но малко от тях фокусират вниманието върху тези промени."
Международен екип от генетици, археолози и антрополози изследвал геномите на 5 234-ма души, живели в древността в Централна Азия и индийския субконтинент, като по този начин увеличил с една четвърт броя на секвенираните човешки геноми.
Индоевропейските езици имат нещо общо помежду си, що се отнася до синтаксиса и речника. Изследване от 2015 г. установи, че са дошли в Европа от степите в Централна Азия. Но за появата им в Азия имаше дебати. Някои учени подкрепяха хипотезата, че индоевропейските езици са дошли от Анадола в Турция. Сравняване на ДНК от жители на индийския субконтинент и на Турция обаче показа, че общото между тях е съвсем малко. Друг показател, потвъждаващ хипотезата за общ произход в степите, е свързан с откриването на генетично сходство между хората, говорещи индоевропейски езици, и балтийско-славянските популации. Популациите, които сега говорят тези езици, произхождат от подгрупа от степите, която мигрирала в Европа преди 5 000 години и след това се върнала на изток към индийския субконтинент през следващите 1 500 години. Хората, които говорят дравидски езици, най-вече в Южна Индия и югозападната част на Пакистан, притежават съвсем малко ДНК от степите, докато населяващите северните части на субконтинента са с повече ДНК от степите. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".