България се опитва да си върне изгубените арабски пазари

България се опитва да привлече инвестиции и да спечели пазари в арабския свят. В същото време интересът на арабските страни към нас се засилва, съдейки от визити на официални лица у нас и участие в съвместни инициативи. След 1989 г. рязко прекъснаха контактите със страните от региона, а през годините те са осигурявали продажбите на много селскостопански продукти. Българският износ в арабските страни от общо 1.2 млрд. долара преди 1990 г. през годините намаля до символични нива. Сега целта е да върнем активното си присъствие на изгубените пазари. 
Правителството одобри на редовното си заседание в сряда проект на споразумение за стратегическо сътрудничество между България и Обединените арабски емирства, като основа за водене на преговори между двете държави. Обединените арабски емирства са сред държавите от региона на Персийския залив, с които България развива все по-интензивни връзки през последните години. Споразумението насърчава развитието на  сътрудничество в широк спектър от области - икономика, търговия, инвестиции, туризъм, образование, дигитални технологии и изкуствен интелект, култура и др. 
През юни на посещение у нас беше външният министър на ОАЕ шейх Абдула бин Зайед бин Султан Ал Нахаян. Той се срещна с премиера Бойко Борисов и се договориха да предприемат повече конкретни стъпки в области като информационните технологии, селско стопанство, туризъм, транспорт, сигурност и енергетика. 
Българска правителствена делегация, водена от министър-председателя бе официално посещение в Йордания на 13 октомври. На среща с крал Абдулла II бин ал-Хусейн бе договорено страната ни да бъде домакин на среща по процеса "Акаба" през 2020 година.  Процесът "Акаба" е иницииран през 2015 г. от краля на Йордания с цел укрепване на международното и регионалното сътрудничество срещу опасностите от тероризъм, радикализация и насилствен екстремизъм чрез всеобхватен подход. 
През август ни гостува министърът на външните работи на Йордания Айман Ал-Сафади. След среща с премиера и президента стана ясно, че не използваме търговския си потенциал. За миналата година стокообменът между България и Йордания възлиза само на 25.2 млн. щ.д. (спад от 49.2%), от които 20 млн. износ и 5.2 млн. внос. Основни пера на българския износ се явяват крафтхартии, семена от слънчоглед, облицовъчни плочки, тестени изделия, семена за посев, стъклени предмети, меса от животни и други. Вносът от Йордания пък се формира главно от отпадъци и отломки от мед.
Макар и малки, има йордански инвестиции в България, като те са съсредоточени в областта на услугите, недвижимите имоти и животновъдството. Някои фирми проявяват интерес към инвестиране в туризма и балнеолечението.
В началото на годината Бойко Борисов покани Саудитска Арабия да инвестира у нас. Той акцентира върху проекта за изграждане на европейския газов хъб „Балкан“.  А след консорциумът "Аркад", който вече започна изграждането на трасето на "Турски поток" у нас, от Министерството на земеделието съобщиха през седмицата, че е пред финализиране на регистрацията на смесената Българо-саудитска компания за развитие и инвестиции. Това стана ясно след среща в Рияд на зам.- министъра на земеделието, храните и горите Янко Иванов и заместник министъра на околната среда, водите и земеделието Манаур Хилал Алмушити. От българска и саудитска страна е обявено намерение за сътрудничество в областта на създаването на компания за преработка на зърно, маслодайни и фуражни култури и протеини.Още през февруари кабинетът на Бойко Борисов  одобри проекта за създаване на смесената компания, като определи и параметрите й – тя да е с капитал от 784 хил. лв. и дяловете в нея да бъдат разпределени по равно. За тази цел земеделското министерство е поело ангажимента да  осигури 200 хил. евро от собствения си бюджет.
По предварителни данни, през периода януари - юни 2019 г. експортът на селскостопански стоки за саудитския пазар се увеличава със 7% на годишна база. Най-голям принос за това има износът на шоколад и слънчоглед.
Новият мегаплан на Саудитска Арабия за 400 млрд.долара цели нaмaлявaнe нa зaвиcимocттa нa иĸoнoмиĸaтa oт пeтpoлa в cлeдвaщoтo дeceтилeтиe. Eднa oт нeгoвитe цeли e пpинocът нa чacтния ceĸтop ĸъм бpyтния вътpeшeн пpoдyĸт дa бъдe yвeличeн oт 40% в мoмeнтa дo 65%.