Честваха 20 години от монашеското пострижение на архимандрит Антим

Миряни и духовници се събраха вчера в Клисурския манастир по повод 20 години от монашеското пострижение на Архимандрит Антим - протосингел на Видинска св. митрополия.
Роден на 12.01.1983г., Архим. Антим, / Антон Руменов Маноилов/ още като ученик в 3-ти курс на Софийската Духовна семинария на 11.12.1999г. приема монашество в Клисурския манастир Св.Св. Кирил и Методий от приснопаметния †Видински митрополит ДОМЕТИАН под духовното наставничество на Архимандрит Сионий, сега Велички епископ, игумен на ставропигиалния Троянски манастир.
През 2003 г. Иеромонах Антим става игумен на Светата Клисурска Обител. Той засилва духовния живот с богослужения, проповеди и гостоприемно посрещане на поклонниците в манастира. Събира около себе си монашеско братство. Организира цялостната реставрация на храма, извършва мащабен ремонт и обзавеждане на манастирските сгради за монаси и посетители. Създава църковен музей. Възстановява резиденцията на Видинска митрополия в манастира с цялостно реконструиране, извършва облагородяване на дворното пространство на манастирския комплекс. Напълно възстановява собствеността върху национализираните манастирски имоти. Съживява традиционната за манастирите земеделско-стопанска дейност. На 28.04.2007 г. той е удостоен с духовно отличие "архимандрит", а от 01.03.2008 г. е назначен за Протосингел на Видинска митрополия, какъвто е и до днес. От тази дата се сменя статутa на манастира в девически и духовника остава ръководител и духовен изповедник на сестринството в Клисурската света обител.
По повод годишнината, с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Даниил, Архимандрит Антим отслужи св. Божествена Литургия в Клисурския манастир в молитвена тишина и с благодатната молитвена подкрепа на сестрите монахини воглаве с майка Таисия - игумения на манастира.
Архимандрит Антим обяви тази св. Литургия като благодарствена пред Бога и изпроси от всички да се молят, щото Бог да му дава благодатни сили, вяра и вдъхновение, за да продължи с Божия помощ да спазва монашеските си обети до последния миг от своя земен живот.