Подобни новини
Пролет е. Природата се събужда за нов живот. Във въздуха се носи свежият аромат на цветя и треви. В короните на дърветата пеят птички. Някои от тях доверчиво идват при нас хората. Може би да ни покажат, че животът не е толкова опасен и е даден да се живее. Да се живее сега, защото утре може да е късно. Утре може някое отроче на „правилните“ хора да е яхнало мощна служебна кола след като порядъчно се е почерпило с любимите си вещества. И знаете ли – то може да изпревари всеки вирус на планетата, в чийто пъклени планове е включено Вашето заразяване. Днес направих изключение и опитах да погледам редовните сутрешни сводки за заразени, болни, излекувани и починали от една единствена болест. Сякаш други болести няма. Сякаш хората не умират дори и без болести, по различни нелепи начини. Сякаш цялата медицина се свежда до битката с един вирус. И така отново видях онова, което ме отврати преди няколко седмици и ме отказа да гледам програмите, по които се излъчва. Видях арогантност, високомерие и „истината“ от последна инстанция. Един генерал изрази презрението си към „диванната“ армия. Но нима не осъзнава, че точно той създаде тази армия? Мнозина изпълниха неговата генералска заповед: „Останете си вкъщи!“. Ами доста хора си останаха вкъщи и покорно се вляха в редовете на „диванната“ армия. Защото в почти всяка къща има диван. Има и телевизор, от който да се поемат заповедите на "главнокомандващия" и съпътстващите ги внушения за апокалипсис. Напоследък е модерно всеки да се отрича от нещо. Един се отрича от сина си във вестник „24 часа“. Ама да знае – даже и чрез Държавен вестник не може да се откаже от детето, което е създал и от това, в което то се е превърнало под неговите грижи, възпитание и светъл пример. Друг създава „диванна“ армия, а после роптае от съществуването ѝ. Ами всяко действие си има последици и цена, с която се плаща. Затова първо се мисли какви ще са последиците и можеш ли да платиш цената и чак после се действа. Иначе разбираш цената в движение и почваш да протестираш, че не ти харесва. И за сведение на пълководеца на „диванната“ армия – той наистина участва във война. Ама не е тая, в която си мисли. От 13-ти март насам всички сме участници в една война – Войната на таралежите. Има много таралежи по диваните. Бъдете внимателен, Генерале. Преди да сядате, избирайте дивани с новородени таралежи, защото те се раждат без бодли. Възрастните бодат. Понякога силно. И помнете - тези, които отпратихте на диваните плащат заплатите, облеклата, маските, шлемовете и цялото ви друго „въоръжение“. А сега дремят по диваните и не получават доходи. Няма доход – няма данък. До кога мислите, че ще стигнат парите за войната, която водите? До кога мислите, че ще има възрастни пенсионери с добри сърца, които да даряват пари за Вашите битки? Достойно ли Ви се струва приемането на такива дарения? Нима тези хора не са дали достатъчно през годините на държавата? До кога здравните власти ще зоват хората да даряват пари с кратки съобщения? Та нима не си плащаме данъците и здравните осигуровки? И какво от това? Сега се оказва, че здравната система ще прегрее, ще се изчерпа и за да не мрем по улиците – най-добре да останем вкъщи. Е тогава защо изобщо ги правим тези разходи? Къде са отишли средствата, които от години поколения българи внасят за здраве? Защо сега искате солидарност с sms-и? Къде е Вашата солидарност към хората, които всеки месец години наред късат от не много големите си доходи, плащат си данъците и осигуровките, за да издържат и вас, наред с други системи, които в момент на криза отказаха да се грижат за обикновения човек? Не. Няма да даря и стотинка на някой, който не ми дава ясен отговор къде потъват парите от нашите данъци и осигуровки.
