Да ожалим Борисов! Може и да е мутра, но да се разправяш с мутри не е лесно

Да ожалим Борисов. И на него не му е лесно с мутрите…
Може и да си мутра, но да се разправяш с мутри не е лесно. Никой от хората по площадите не си дава сметка за това.
Мутри вън!, и Бойко си отива. Да, ама не е точно така.
Борисов е първият, който ще подкрепи махането на мутрите от властта. Те са му дотегнали, те са алчни и ненаситни, карат го да харчи дори от заделеното за пенсии, училищни кабинети и какви ли не още майни. Щото мутрите пари не дават. Те знаят само да събират и умножават, при тях ресто няма. Никакво. Още по-страшна е тяхната йерархия на печалбата. Ама, че протестирали, ама че имало палатки по кръстовищата, за тях не важи. Отчитай парите, заповядват мутрите и няма нищо по-нататък.
Можеш ли, например, да се откажеш от старите си авери. Дай туй, дай онуй, а ти искаш да станеш европейски политик. Да седиш между Меркел и Макрон, и Тръмп да се чеше в теб. Е, как да стане, когато се връщаш в България и наследниците на „Мултигруп“ също искат своето. Да не говорим, че трябва да целуваш ръка на Доган, защото голямата мутра от Кремъл те гледа строго. Оправия няма. Пък и тези протестиращи, били учили на Запад, кво разбират те от живота на Изток.
Заради това ще има Велико народно събрание. Ще има тупкане на топката, както я тупаше приживе югославският гениален плеймейкър Дражен Петрович. Ще има обяснения от милинката на бройка Томислав Дончев, който изглежда самотен и тъжен като в алуминиевата тава на някоя пекарна.
Та, всъщност, Борисов няма избор. Оставката му не се приема. И то не от ликуващия народ на площадите, не от партията-майка ГЕРБ, а от онези, които всяка вечер  събират, без да изваждат.
Мутри, вън!

Цанко Цанев
Колаж: Матей Димов