Управителя на БНБ Димитър Радев: Почваме да се разплащаме в евро от 2023-2024 г.

България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г., зяви управителя на БНБ Димитър Радев в интервю за списание на Българска стопанска камара.
Преди да приемат еврото, отделните страни са имали различен период на участие в „чакалнята за еврото“ (ERM II). Рекордьор е Литва – 10 години и половина, като изключим, разбира се, Дания, която участва в ERM II от 1999 г., но която не планира присъединяване към еврозоната, казва Радев.
„Нашето очакване, както и това на европейските ни партньори, е престоят във валутния механизъм да не се проточва във времето. Целта на този престой е да демонстрираме формално изпълнение на един от маастрихтските критерии (за стабилността на валутния курс) – нещо, което валутният борд ни осигурява безпроблемно. След изпълнение на този и останалите маастрихтски критерии, както и при постигната съответна степен на институционална и реална конвергенция, България ще е готова да приеме еврото през 2023-2024 г.“, посочва управителят на БНБ.
Приемането на еврото няма да доведе до повишаване на цените, смята Димитър Радев. Това е спекулативно твърдение, което не е подкрепено с факти от историята на въвеждане на еврото в други страни, посочва той.
„Цялата историческа статистика в такива случаи е категорична – повишение се отчита при много малко стоки и услуги. И даже при такива индивидуални повишения не е ясно дали са причинени от смяната на валутата. В дългосрочна перспектива както цените, така и доходите в България, се очаква да се движат нагоре. Това ще бъде едно нормално следствие от реалната конвергенция на икономиката ни към еврозоната. Валутата, която ползваме, сама по себе си не е фактор за повишение или понижение на цените“, посочва управителят на БНБ.
Приемането на еврото няма съществено да промени достъпът до кредитиране. Преобладаващата част от банковия сектор в България и сега е съставена от банки, които са част от европейски банкови групи. Тези банки могат да заемат ресурс от „майките“ си в еврозоната, който да се използва за кредитиране на българския бизнес и домакинства, казва Радев.
Правилата на Единния пазар и сега позволяват и директен достъп до кредитиране на български фирми от банки, които оперират в други страни-членки на ЕС (независимо дали в еврозоната или не).
„За да се случва това на практика, обаче, е необходимо най-малкото банката добре да познава съответната фирма. Кредитополучателят трябва да представи, а банката-кредитор да оцени, финансови и бизнес показатели, потенциални рискове, кредитна история, правен режим на учредяване и реализация на обезпечения. И предоставянето на кредита в крайната сметка трябва да се осъществи на цена, приемлива за двете страни“, посочва Радев.
Състоянието и развитието на българската икономика съответства на икономическа динамика в Европа, в частност еврозоната, допълва той. От началото на настоящата година наблюдавахме извънредни негативни ефекти за икономиката вследствие на пандемията, и наложените безпрецедентни ограничителни мерки. Ударът беше понесен най-тежко през второто тримесечие. Постепенно мерките за ограничаване на разпространението на вируса бяха облекчени и бяха въведени различни компенсиращи и стимулиращи икономически мерки.
Наскоро НСИ публикува експресни оценка за БВП в България, според които през второто тримесечие икономиката ни се свива с 9,8% спрямо предходното тримесечие. В рамките на 2020 г. очакваме възстановяване на растежа, въпреки че крайният икономически резултат за цялата година остава труден за прогнозиране, казва Димитър Радев.
„Към момента се намираме в особена ситуация на несигурност, свързана едновременно със сценариите за разпространение на пандемията и политическата ситуация. За разлика от непосредствено краткосрочния хоризонт, по-уверени сме в оценките за периода отвъд него – тогава, успоредно с преодоляването на пандемията, икономиката ни отново ще се позиционира в траектория на растеж“, посочва управителят на БНБ.