"Галъп": Близо 60% от българите искат отваряне на 21 декември

Българите подкрепят края на строгите мерки на 21 декември и не са убедени, че те въобще вършат работа. Затова и няма съществени мнозинства нито в подкрепа на дистанционното обучение, нито дори вече на самата здравна система.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл" с 800 интервюта, проведен в периода 7-9 декември.
Според проучването двама от всеки петима са готови да се ваксинират – делът не е малък на фона на обичайното ниво на ваксиниране у нас.
Сериозно мнозинство от 59.3% одобрява заявения от Бойко Борисов край на ограничителните мерки на 21 декември. 21.8% са против, а останалите не могат да преценят. Това явно е свързано и с липсата на сериозна убеденост, че на този етап на дифузно разпространение строгите мерки въобще работят. 47.8% приемат, че само маски, дистанция и хигиена биха били достатъчни. 39.2% приемат становището, че твърдите мерки реално работят. Останалите се колебаят.
Хората явно не са съвсем убедени, че дистанционното обучение трябва да продължи. 42.1% от запитаните приемат, че то е неефективно и следва да се прекрати. 41.7% мислят обратното, а 16.2% се колебаят.
Всичко това се дължи на факта, че обществото не е наясно кой точно разказ за вируса е достоверен – дали строгият или либералният. 38.5%, например, смятат, че каквито и мерки да се взимат, повечето хора трябва да преминат през COVID-19 и тогава ще свърши пандемията. 31.1% обаче приемат обратното гледище, а цели 30.4% не могат да преценят.
По отношение на ваксините - 41.3% смятат да се ваксинират, когато е възможно. 46.7% не възнамеряват. Останалите се колебаят.
Съотношението е сходно с онова, което беше регистрирано преди седмици. Делът от 41% не е малък на фона на обичайните няколко процента ваксиниращи се у нас. Освен това, вече не са малко и преболедувалите. Вероятно влияние оказват и хаотичните сведения и интерпретации, зловредни кампании и т.н.
Противоречивите медицински обяснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло правят така, че 36.7% имат доверие на лекарите у нас, но 35.2% нямат. Останалите не могат да преценят. Това означава, че първоначалното пълно упование на обществото в труда на няколко професионални гилдии в кризата сега донякъде е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на заразата имаше всъщност екстремно високи стойности – най-вече заради страха – и те и бездруго няма как да се запазят. Освен това, в отговорите си сега за лекарите хората вплитат и част от отношението си към здравната системата въобще. Това допринася за допълнителна потенциална имиджова щета.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към дейността на властите въобще в тази криза. Както беше споменато и предишни съобщения, в началото на кризата ситуационното одобрение обхващаше мнозинството, а сега е оценката е в обратна посока и започва да прилича повече на общополитическата оценка за правителството. Всичко споменато води до това, че българите честно признават, че едва ли ще спазват изолация в предстоящите празници. 74.4% възнамеряват да се видят с близки и приятели, а изолация ще пазят 18.2%, като има и известен дял колебаещи се.