Не сбогом, а чест и почитание, г-н Узунов!

„Чест и почитание“ - доскоро този архаичен поздрав ободряваше потъващия в провинциалната си дрямка градски център.
С бавна, но сигурна стъпка, в неизменния дънков костюм на бунтар, един приведен, но не наведен джентълмен приветстваше врачани, които срещаше по пътя си за работа. Иван Узунов отиваше към аптеката си - родният дом на дядо му, регентa Цвятко Бобошевски.
Под рисувани тавани, край икони и графики, между старинни мебели и ръкописни бележки с афоризми, сред шишенца, кутийки и епруветки, там за всяка болка се намираше цяр. С готови медикаменти, приготвени на място лекарствени продукти, консултация, съвет и съчувствие, Иван Узунов беше като лечител за поколения врачани. Организираше здравни беседи, говореше и пишеше по медиите за профилактика на най-често разпространените и сезонните заболявания, преподаваше в Медицинския колеж.
Беше неуморен активист по проблемите на пациентите с множествена склероза. Здравеопазването беше една от неговите каузи. Тях той отстояваше и като независим общински съветник няколко мандата. Негово знаме бяха културата и духовността, а идеалите му - християнските ценности.
Отзивчив, ведър, честен, общителен и закачлив, за мнозина беше човек с голямо „Ч“. Мнозина го разпознаха и като будител. Будител от нашето време и от нашия град. Градът, който той толкова много обичаше. Враца, която днес се прощава с него.

Не сбогом, а чест и почитание, г-н Узунов!

Ива Антонова