Започва Страстната седмица за православните християни, ето какво се спазва

Започва Страстната седмица за православните християни. Това са последните дни от земния живот на Иисус Христос, както и последната седмица от постите.
Дните започват с тържественото му влизане в Йерусалим и завършват с неговото Възкресение. Всеки ден от тази седмица се нарича Велик, а в неделя отбелязваме Възкресение Христово.
Интересно е, че на славянски език "страст" означава "страдание". Ето защо седмицата е кръстена именно по този начин.
През Страстната седмица църковните служби се отличават с възпроизвеждане на историята на страданията на Исус Христос, както и на неговите последни поучения.
Християнството учи, че през последната седмица от Великия пост трябва да се замислим дали спазваме наставленията на Исус Христос, трябва да изпитаме себе си и да се опитаме до бъдем по-добри.

Традиции и обичаи през Страстната седмица
Исус Христос се разгневил на тълпата, която се била събрала в Йерусалимския храм на Велики Понеделник. Хората били превърнали храма в тържище, заради което той обърнал масите на търговците. Велики вторник е отреден за смирение. През този ден Божият син напътствал всички вярващи.
Денят, който е отреден за смирение е Велики вторник. През този ден Божият син напътствал всички вярващи.
Велика сряда е денят, в който Юда уговорил предателството на Исус за 30 сребърника. Според обичаите на Велика сряда се бере здравец от децата, който на раздава за здраве на Разпети петък. Забранено е да се върши каквато и да била домакинска работа на Велика сряда, тъй като се смята, че ако някой не спази правилото, ще загуби това умение.
Денят на Тайната вечеря е Велики четвъртък. Това е и денят на тайнственото причастие. След вечеря Христос взел комат хляб, благословил го и раздал парчета на всички свои ученици с думите: „Вземете, яжте, това е моето тяло!“. След това взел чашата и казал: „Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете.“ След това Исус Христос казал на учениците си, че е предаден. На този ден се отслужва Света Василева литургия.
Велики четвъртък е и денят, когато се боядисват яйцата за Великден. Става се рано и боядисването на яйцата започва. Първото яйце се боядисва задължително в червено и докато още не е изсъхнало, с него се прави кръстен знак на бузите, челата и брадичките на децата за здраве. Яйцата могат да се боядисат и в събота.
Може би най-тъжният ден в християнството е Велики петък или Разпети петък. Това е денят, в който Исус Христос е бил разпнат на кръста. Този ден е посветен на страданията му. В 11 и 30 часа се изнася Светата плащеница от храма. А вечерта при плащеницата с изобразеното тяло на положения в гроба Исус се извършва опело Христово. На Разпети петък е прието т.нар. минаване „под маса“ в църквата. То опрощава греховете и носи здраве и късмет.
Велика събота е денят, в който се отбелязва погребението на Господ Исус Христос. Когато той починал като човек, тялото му било подложено в гроба. Душата му отишла в ада и освободила всички пленени души. На третия ден тялото и душата на Христос отново се обединили и той възкръснал.
Този ден се нарича и Душна събота, защото тогава се ходи на гроба на починали близки и се носят боядисани яйца, хляб и жито.
Вечерта срещу неделя се отива до храма, където се палят свещи. Преди настъпването на полунощ всички вярващи обикалят три пъти храма, докато свещеникът чете молитви. В полунощ всички се поздравяват с „Христос воскресе!“ и отговорът е „Воистина воскресе!“.