Поне 89 са бившите агенти във властта, най-много са в МВР

Поне 89 служители на бившата Държавна сигурност работят в министерствата. Това става ясно от отговори на 19-те министри до депутатите Мартин Димитров и Георги Ганев от “Демократична България”, пише 24 часа.
Двамата питат колко са служителите на комунистическата ДС, които и днес имат достъп до класифицирана информация, и има ли такива, за които т.нар. комисия по досиетата е препоръчала той да им бъде отнет, става ясно от сайта на Народното събрание.
Такива проверки се правят на всички служители, който са родени преди 16.07.1973 г. От ДБ настояват за информация за всички случаи след 2016 г., както и за общия брой на служителите в министерствата, които имат достъп до секретни документи.
Преди две седмици именно по предложение на десните в парламента се прие нов текст, с който комисията по досиетата е длъжна да обявява принадлежност към ДС при всяка нова проверка на лица - кандидати за публични длъжности, дори в предишни години те вече да са съобщавани като доносници и агенти.
Най-много проверки за принадлежност към ДС са направени в Министерството на вътрешните работи. От 1 септември 2016 г. до 31 май 2022 г. са проверени 10 112 служители. От тях 82-ма са с установена принадлежност към ДС, но за нито един от тях комисията не е сигнализирала, че би могъл да злоупотреби с достъпа си до класифицирана информация, става ясно от отговора на ресорния министър Бойко Рашков. Иначе с достъп до секретни документи във вътрешното ведомство са 6332-ма души.
За разлика от него повечето министри подчертават, че знаят колко техни служители са проверени, но не са получили резултатите - те се изпращали директно в ДАНС, по чието нареждане комисията прави проверки.
Такъв е казусът в Министерството на външните работи. Само за 2022 г. през проверка са минали 177 служители на МВнР, но резултатите не са ясни. През януари обаче се разбра, че министърката Теодора Генчовска е назначила в екипа си такива хора.
Сред тях се оказа Петко Сертов - първият председател на ДАНС (създадена при правителството на тройната коалиция начело със Сергей Станишев), чиято кадрова биография започва именно в ДС. Освен Сертов, който щеше да ѝ е съветник, в екипа на Генчовска попаднаха и други служители на бившите тайни служби - началникът на кабинета ѝ Петьо Петев, работил към Първо главно управление, и главният секретар на ведомството Иван Петров. След като се разбра за назначенията и гръмна скандалът, след ден служба във Външно те бяха уволнени.
В Министерството на отбраната има общо 581 лица, подали декларации до службите, но и там няма данни за резултатите от проверката.
Трима души с достъп до класифицирана информация, които работят в Министерството на здравеопазването, са бивши служители на ДС.
В спортното министерство пък само 4-ма имат достъп до секретни документи, проверявани са многократно, но не са получавани данни, че има възможност да злоупотребят с информация.
В Министерството на социалната политика през последната година е назначен и проверен само 1 служител, роден преди 1973 г. Не е ясно дали той е бил доносник.
Иначе най-много назначени служители с достъп до секретна информация в министерството е имало през 2017 г. - 16 души, като през проверка за досиета са минали 12 от тях.
От Нова година до 8 юни транспортният министър Николай Събев е назначил общо 86 души с достъп до класифицирани документи. Проверка е направена само на един от тях, но още не е приключила. Иначе и там не са регистрирани случаи, в които на служителите да е бил отказан достъп до такава информация.
16 лица са проверени в Министерството на финансите, а в това на правосъдието - 67, но и там резултати няма.
В МОСВ са проверени 35-има служители, от които четирима дори по няколко пъти.
67 души пък имат право да гледат секретните документи в Министерство на правосъдието, но и там не е постъпила информация от комисията има ли бивши служители на ДС.
На въпросите на “Демократична България” досега не са отговорили министърът на регионалното развитие Гроздан Караджов, на културата Атанас Атанасов и на енергетиката Александър Николов.
Справка не е предоставил и министърът на електронното управление Божидар Божанов, но неговото министерство бе създадено наскоро. В същия казус е и Даниел Лорер, който оглавява Министерството на иновациите и растежа. В отговора си до ДБ той посочва, че няма такива данни именно защото ведомството му е ново и тепърва трябва да се създаде отдел за класифицирана информация и ако има нужда, да се проверят служителите му.
От ДБ първо прокараха поправка в закона за обявяване на агентите, после поискаха от всички министерства да кажат колко такива служители имат.